Червенокосата авантюристка
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надежда Гаврилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червенокосата авантюристка». Краткое содержание книги:
Как Пери Мейсън спаси живота на Ивлин и собствената си репутация в нажежената съдебна зала — това е една история, която се нарежда сред най-добрите от криминалните мистерии на Ърл Стенли Гарднър.
— Тъй ли? — гласът на Олдридж беше леден, държанието му нападателно.
— Мистър Мейсън смята — засмя се нервно Хелън, — че моят пистолет е бил използван за някакви тъмни дела.
— Твоят пистолет ли? — попита Олдридж, сетне властно се обърна към Мейсън: — Какво искате да кажете?
— Става въпрос за пистолета, който сте й дал.
— Не съм й давал никакъв…
— Малкият пистолет, който ми даде, Мърв — прекъсна го бързо Хелън Чейни. — Онзи, който настояваше да държа в спалнята си, за всеки случай.
— Кой ви каза това? — обърна се Олдридж към Мейсън.
— Просто издирвах номера на този пистолет — обясни Мейсън, докато го вадеше от джоба си — и установих, че е един от двата, които сте закупил в магазина за спортни стоки в Нюпорт Бийч. Единия сте задържал, а другия сте дал на мисис Чейни.
— Нека обсъдим за малко този въпрос — прекъсна го рязко Мървин Олдридж. После се обърна, затвори решително вратата и погледна часовника си, внимателно отбелязвайки времето.
— Съжалявам, Мърв! — в гласа на Хелън Чейни звучеше разкаяние. — Бях готова. Чаках те! Тези хора позвъниха. Мислех, че си ти, сама отворих вратата и…
— Всичко е наред, Хелън! — успокои я Мървин. След това се обърна към адвоката: — Кажете защо решихте, че съм купил пистолет за мисис Чейни?
— Не ставайте глупав! Подписал сте се в книгата. Купил сте два пистолета. Мога да ви дам данните, датата и номерата.
— Но това не означава, че съм дал единия на нея. Никога…
— Мърв — прекъсна го отново Чейни, вече отчаяна. — Да не забравяме, че мистър Мейсън е адвокат! Нямаше да бъде тук, ако въпросът не е важен. Той ме попита за пистолета, който ти ми даде, и аз му казах, че е в спалнята ми. Дори отидох да проверя.
— И си беше на мястото, нали?
— Разбира се, Мърв!
— Мейсън е адвокат на една жена — каза Олдридж, — която смятам за много лукава… И не бих позволил да наливаш вода в нейната воденица. И за да завърша, заявявам, че тя е опасен противник!
— Отлично! — засмя се Мейсън. Олдридж пристъпи към тях.
— Освен това не ми харесва факта, че идвате тук и се опитвате да измъкнете показания от мисис Чейни.
Мейсън също направи крачка напред.
— Хич не ме интересува дали ви харесва, или не, Олдридж! Достатъчно търпях нахалството ви! Гледайте си работата, а аз ще си гледам моята. Помъчихте се да започнете нещо, но ще го довърша аз. Дойдох тук, защото вярвах, че мога да спестя на мисис Чейни доста неприятности. Я погледнете този пистолет! Хубаво го вижте! — Мейсън завъртя барабана. — Вътре има две празни гилзи. За ваша информация, стреляно е преди около три-четири часа. И този пистолет е купен и платен от вас! А сега искате ли да знаете къде са куршумите?
Олдридж се окопити от неочакваната атака на Мейсън. Очите му като омагьосани се взираха в празните гнезда на патроните.
— Проследил сте този пистолет? — той зададе този въпрос просто за да печели време.
— Разбира се, че го проследих. Затова съм тук. Погледнете номера му! Една детективска агенция направи проверка и откри регистрацията. Това е един от двата пистолета, които сте купил в Нюпорт Бийч.
— Сигурно има някаква грешка! — Гласът на Олдридж звучеше неубедително.
— Щом това не е пистолетът на мисис Чейни, значи е вашият.
— О, не! Това е невъзможно! Аз… Нека да погледна! — Олдридж рязко смени тактиката.
— Разбира се! — Адвокатът му подаде оръжието.
— Твоят пистолет е горе, Хелън, нали така?
— Съвсем съм сигурна, Мърв!
Олдридж огледа пистолета, после вдигна глава. Беше присвил очи в размисъл.
— Май ви дължа извинение за грубото държание, мистър Мейсън. Страхувам се, че това наистина е моят пистолет. В такъв случай вероятно ca го откраднали от жабката на колата ми! — Той хвърли поглед на номера на пистолета, извади бележника си, приближи се до Хелън Чейни и продължи: — Ще запиша номера, Хелън, да не стане някаква грешка.
Тя погледна в бележника, а след това и номера на пистолета. Лицето й не изразяваше нищо.
— Явно пистолетът е бил откраднат от моята кола! — обърна се Олдридж към Мейсън.
— Кога е станало това?
— Не зная. Оставих го там… Всъщност до този момент не знаех, че липсва. Но щом е единият от двата пистолета, закупени от мен, трябва да е моят. Нали твоят е горе, Хелън?
— Да, Мърв.
— Нека проверим.
И преди някой да отгатне намеренията му и да се намеси, Олдридж се обърна, рязко отвори вратата, тръшна я зад себе си и изчезна в дъжда.
— Съжалявам, ако Мърв ви се е сторил груб — извини се Хелън Чейни. — Много е изнервен. Работата му е изключително напрегната.