Червенокосата авантюристка

— Ако заяжданията на полицията по дадено дело са основателни — каза Мейсън, — нещата винаги изглеждат зле за обвиняемия. Всичко, което можем да сторим, е да следим внимателно фактите… Започва! Ето го и съдията!

Съдията Кипън влезе в заседателната зала.

— Дело „Народът срещу Ивлин Бегби“! — произнесе той, след което присъстващите в залата бяха призовани към ред и тишина.

— Давам думата на обвинението!

— Давам думата на защитата!

— Призовете свидетелите си! — обяви съдията. Джефри Строн, прокурор сравнително отскоро, се радваше на блестяща адвокатска кариера. За него пишеха, че изразил желание да се „счепка“ с Пери Мейсън в съдебната зала и „да му натрие носа“. Той призова своя пръв свидетел Хари Боулс.

Нийли се наведе и прошепна на Мейсън:

— Кълна се, за мен ще бъде удоволствие да видя, как ще го разкъсате.

Изглежда и Джефри Строн долови отношението на защитата. Той се изправи, усмихна се саркастично и след като свидетелят се закле и отговори на предварителните въпроси, го запита:

— Познавахте ли Стив Мерил?

— Да.

— Къде е той сега?

— Мъртъв е.

— Видяхте ли тялото му?

— Да, мистър, видях го.

— Къде?

— В моргата.

— И разпознахте в него Стив Мерил?

— Да.

— Ваш ред е — обърна се прокурорът към Мейсън. Адвокатът се усмихна на Боулс:

— Откога познавате Стивън Мерил?

— Отскоро. Случи се така, че той ми намери апартамент в сградата, в която живееше.

— Мистър Боулс, познавахте ли починалия по времето, когато се е подвизавал под името Стонтън Вестър Гладън?

— Протестирам! Въпросът е неуместен и отвлечен! — прекъсна го Строн.

— Но това е разпит, ваша милост!

— Момент! — Съдията Кипън се наведе напред и погледна адвоката над очилата си. — Това е предварителен разпит. Не е редовното дело. Целта на разпита е да установи извършено ли е престъпление и ако е така, какво е участието на обвиняемата в него. Ето защо съдът няма намерение да изслуша множеството технически аргументи по протестите, нито пък ще позволи делото да се превърне в спектакъл. Ще подкрепя дебатите по същество, но ще пресека всеки опит за фойерверки от страна на когото и да било. А сега — протестът се отхвърля. Отговорете на въпроса!

— Познавахте ли починалия, когато е бил известен като Стонтън Вестър Гладън? — повтори въпроса си Мейсън.

— Не. В деня на смъртта си той ми каза, че някога е използвал това име.

— Това е всичко.

— Обвинението има ли още въпроси?

— Не, ваша милост.

— Свидетелят е свободен. Кой е следващият?

— Уилям Ферън.

Ферън излезе напред, закле се и каза, че е разпитал обвиняемата в „Джошуа трий кафе“ в нощта на престъплението.

— Тя направи ли някакви изявления?

— Да.

— Как бяха дадени те — по принуда, или доброволно?

— В присъствието на нейния адвокат! — усмихна се Ферън.