Червенокосата авантюристка

— Днешният ден ще бъде напрегнат за вас — каза Мейсън на Ивлин. — Трябва да се подготвите за него.

— Мислите ли, че… Бихте ли ми разказал?

— Ще ви разкажа всичко, но то ще ви разстрои.

— Какво?

— В катастрофиралия автомобил на дъното на дерето имаше труп. Прострелян отдясно в главата, върху която бе нахлузена калъфка за възглавница с два прореза на мястото на очите. Тя беше закрепена с ластична лента.

Ивлин поклати глава. Папагалът отново се разкрещя.

— На калъфката е имало още една дупка, но според техническия експерт не е дупка от куршум, тоест тя е поставена, след като мъжът е бил убит.

— Този изстрел не го ли е… Не го ли е… Не е ли умрял веднага?

Мейсън кимна.

— Внимавай! — изкрещя папагалът.

— Но той караше колата, когато го видях за последен път! — възпротиви се Ивлин.

— Полицията не е на същото мнение. И още нещо. Идентифицирали са трупа.

— Кой е?

— Името… Всъщност името, с което се е подвизавал в Холивуд, е Стив Мерил. Очевидно това е мъжът, когото сте познавала като Стонтън Вестър Гладън.

Тя трепна и се изправи, като внимателно се вглеждаше в лицето му.

— Не се шегувате, нали, мистър Мейсън?

— Би било твърде зловеща шега — рече адвокатът, след това добави многозначително: — За вас.

— Но това обяснява всичко! — възкликна тя.

— Кое по-точно?

— Нима не разбирате? Открих, че Мерил и Стонтън Вестър Гладън са едно и също лице. Той ме измами и аз подадох оплакване срещу него. Само един Господ знае колко още са били измамените. Ако полицията беше разбрала, че Стонтън и Мерил са едно и също лице, той щеше да си изпати. И затова е трябвало да ми затвори устата. Това е причината да се обади, че е готов да се споразумеем. Изчакал е да тръгна с колата, после се опита да ме избута от пътя.

— И вие стреляхте два пъти?

Тя потвърди мълчаливо.

— И един от куршумите е попаднал в главата му?

— Но ако е бил с калъфка и аз съм изстреляла този куршум, той би трябвало да остави следа…

— Там е въпросът. По тази причина полицията ще ви обвини в предумишлено убийство: първо сте убила Мерил и после сте поставила калъфката на главата му и сте съчинила историята с нападението.

— Бедна Поли! Бедна Поли! — изкрещя съчувствено папагалът.

— Но, мистър Мейсън, това е абсолютно… Това е най-абсурдното нещо. Няма да успеят да го пробутат.

— Ако можете да обясните, как калъфката от вашата възглавница е попаднала върху главата на Мерил, бихте имала някакъв шанс.

— Внимавай сега! Внимавай сега! — обади се пак папагалът.

— Има ли други подробности, мистър Мейсън?

— Мерил наел шевролет от една агенция. Живеел е в комплекса „Стърнуд“. Неговите обитатели обикновено оставят колите си на съседния паркинг. Оскар Лумис притежавал същия модел шевролет като наетия от Мерил. Държал апартамент в същия блок и бил паркирал колата си до тази на Мерил. В пет без двадесет Лумис излязъл и видял, че колата му я няма. Уведомил полицията. Малко по-късно се появил Боулс, който също живеел в този блок и предположил, че Мерил е разменил колите по грешка. Той го бил видял да потегля с някаква жена.