Рожби на съзнанието
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рожби на съзнанието». Краткое содержание книги:
— Какво общо има това със „съвършената простота“?
— Лейлоа Лавеа учи, че когато постигнеш баланс в живота си — когато се отървеш от целия излишък на блага и се справиш с проблемите, — животът ти се превръща в една съвършена простота. Това искаше да ни каже Ай-мана Хикари. Допреди посещението ни животът му е текъл в съвършена простота. Ние обаче го изкарахме от равновесие. Това е добре, защото означава, че той ще се постарае да възстанови простотата в нейното съвършенство. Ще бъде отворен за въздействие. Не от наша страна, разбира се.
— От Лейлоа Лавеа ли?
— Надали. Тя е умряла преди почти две хиляди години. Ендър я е срещал веднъж между другото. Отишъл е да говори от името на мъртвите на родната й планета — е, Междузвездният конгрес я нарича Пасифика, но самоанската общност там се е наименувала Луманаи. „Бъдещето“.
— Не е говорил от нейно име, предполагам.
— Всъщност от името на един фуджийски убиец. Човек, който убил повече от сто деца, всичките от Тонга. Очевидно тонганците не му харесвали. Държали го непогребан трийсет години, за да може Ендър да отиде и да говори от негово име, надявали се Говорителят на мъртвите да разкрие причините за деянието му.
— И той разкрил ли ги?
Питър се усмихна презрително:
— О, разбира се, представил се блестящо. Ендър не може да не оправдае доверието. Дрън, дрън.
Тя не обърна внимание на враждебното му отношение към Ендър:
— И се е срещнал с Лейлоа Лавеа.
— Името и означава „загубена, наранена“.
— Нека позная. Тя сама си го е избрала.
— Именно. Нали ги знаеш писателите. Като Хикари те измислят собствения си живот, както пишат романите си.
— Колко гномическо!
— О, стига глупости. Наистина ли мислиш всичко, което каза за периферните и централните нации?
— Наистина. Още докато учех история на Земята при Хан Фейдзъ. Той не ми се изсмя.
— О, и аз не се смея. Това са наивни глупости, разбира се, но в никакъв случай не са смешни.
Сиванму не обърна внимание на иронията:
— Ако Лейлоа Лавеа е мъртва, при кого ще отидем?
— В Пасифика. В Луманаи. Хикари е научил за Уа Лава като студент в университета. От една самоанка — внучка на пасификанския посланик. Тя, разбира се, никога не е стъпвала в Луманаи и затова се е придържала още по-стриктно към традициите на народа си; превърнала се е в истински проповедник на учението на Лейлоа Лавеа. Това е било много преди Хикари да напише каквото и да било. Той никога не говори за това, никога не е писал за Уа Лава, но сега, след като ни се издаде, Джейн откри влияние на това религиозно течение в работите му. Освен това той има приятели в Луманаи. Никога не са се срещали лично, но си кореспондират по ансибалната мрежа.
— Ами внучката на посланика?
— В момента се намира на един космически кораб, на път за Луманаи. Тръгнала е преди двайсет години, след смъртта на дядо си. Би трябвало да стигне след… о, десетина години. В зависимост от времето. Без съмнение ще я посрещнат с големи почести и тялото на дядо й ще бъде погребано или изгорено, или както там го правят… изгорено, казва Джейн… е пищна церемония.
— Хикари обаче няма да опита да се свърже с нея.
— При тази скорост на кораба й ще е нужна седмица, докато получи дори най-проста бележка. И дума не може да става за философска дискусия. Тя ще си стигне у дома още преди да е успял да й обясни въпроса си.
Сиванму за пръв път започна да разбира значението на мигновеното пренасяне в пространството, което използваха с Питър. Така дългите, отнемащи цял живот пътувания ставаха излишни.
— Да можехме само — каза тя.
— Знам. Само че не можем. Тя знаеше, че е прав.
— Значи отиваме там — побърза да се върне на темата Сиванму. — И какво след това?
— В момента Джейн опитва да установи с кого си кореспондира Хикари. Това ще е човекът, който оказва най-голямо влияние върху него. И така…
— Ще разговаряме с него.
— Да. Трябва ли да пикаеш, или да правиш нещо друго, преди да се върнем в тясната ни кабинка сред гората?
— Няма да е зле. А ти можеш да се преоблечеш.
— Какво, да не смяташ и този консервативен костюм за твърде крещящ?
— Как се обличат на Луманаи?
— О, повечето просто си ходят голи. В тропиците. Джейн казва, че като имаме предвид масивните тела на повечето полинезийци, гледката може да е впечатляваща.