Рожби на съзнанието

— Ние ви обидихме, без да го желаем — каза той. — Срам ме е от себе си. Трябва да вървим.

Сиванму остана изненадана да чуе такива характерни за Изтока думи от Питър. Американците имаха навика да се извиняват, да спорят.

Той я повлече към вратата. Хикари не тръгна след тях, за да ги изпрати; това се падна на бедната Кенджи, ужасена да види господаря си толкова ядосан. Сиванму обаче бе решена да не оставя нещата недовършени. Затова в последния момент изтича в стаята и се просна на пода пред Хикари в онази унизителна поза, която преди броени часове се беше зарекла никога повече да не заема. Знаеше обаче, че докато лежи така, човек като Хикари е длъжен да я изслуша.

— О, Аймана Хикари, вие говорихте за нашите имена, но забравихте ли своето? Как може човек, който се нарича „Загадъчна светлина“, да си въобразява, че учението му може да оказва единствено влиянието, което е възнамерявал да има?

При тези думи Хикари се извъртя и излезе от стаята. Беше ли оправила положението, или напротив? Нямаше начин да разбере. Тя се изправи и излезе омърлушена от стаята. Питър сигурно й беше бесен. С наглото си държание можеше да провали всичко — и не само тях двамата, а и онези, които разчитаха да спрат Лузитанската флотилия.

За нейна изненада, след като излязоха от двора на Хикари, Питър изглеждаше в чудесно настроение.

— Отлично се справи, колкото и странни да бяха методите ти.

— Как така? Беше пълен провал — възрази тя, но все пак с надежда, че може би нещата не са толкова зле и не се е представила чак толкова лошо.

— О, той побесня и никога вече няма да пожелае да ни види, но кого го е грижа? Нямахме за задача да го накараме да промени мисленето си. Трябваше просто да открием кой има влияние върху него. И успяхме.

— Така ли?

— Джейн веднага се досети, когато той заяви, че е „човек на съвършената простота“.

— Нима в това се крие някакъв скрит смисъл?

— Скъпа моя, така господин Хикари разкри, че е последовател на У а Лава.

Сиванму го изгледа смутено.

— Това е религиозно течение. Или шега. Трудно е да се каже кое от двете. Думите са на самоански и означават буквално „сега достатъчно“, но могат да се преведат и като „стига толкова!“.

— Не се съмнявам, че си експерт по самоански — отбеляза Сиванму; дори не беше чувала за такъв език.

— Джейн го разбира — обясни търпеливо Питър. — Нали имам връзка с нея чрез кристала в ухото си. Искаш ли да ти предам какво ми каза, или не?

— Да, ако обичаш.

— Това е един вид философия — може да се нарече безгрижен стоицизъм, защото в добро и в лошо последователите му реагират по един начин. Разпространяван от самоан-ската писателка Лейлоа Лавеа обаче, той се е превърнал в нещо повече от ежедневно поведение. Лавеа учи…

— Искаш да кажеш, че Хикари е ученик на жена?

— Не съм споменал такова пешо. Ако слушаш, ще ти предам какво ми разказва Джейн.

Тя млъкна и го остави да продължи.

— И чака. Лейлоа Лавеа проповядва един вид доброволен комунизъм. Не е достатъчно да си богат и да кажеш: „стига толкова“. Трябва наистина да го мислиш — че имаш вече достатъчно. И тъй като наистина го мислиш, трябва да вземеш излишъка и да го дадеш. Същото е, когато те сполети беда — трябва да я търпиш, докато стане нетърпимо — децата ти са гладни или вече не ти върви в службата. И тогава пак казваш: „стига толкова“, и променяш нещо, Преместваш се; сменяш си професията; оставяш съпругата ти да взема всички решения. Правиш нещо. Не можеш да търпиш нетърпимото.