Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Като цяло ставаше дума за наркотични вещества на стойност 320 милиона долара. Полицай Джурков остана в ареста, а Стойчев беше освободен и за него се говореше само като за свидетел. Според в. „Капитал“ полицейски сведения за него никога не са постъпвали в прокуратурата. Нямало достатъчно доказателства. Бащата на Джурков, Георги Джурков, от своя страна, твърди в едно интервю във в. „Труд“ от 10 януари 2008 г, че Стоян Стойчев само е използвал сина му. Под предлог, че колата му била развалена, накарал Джурков да превози наркотиците с надеждата, че като полицай няма да бъде спрян.
Стоян Стойчев и Тодор Джурков всъщност са братовчеди. Починалата съпруга на Джурков-старши е балдъза на бащата на Стоян Стойчев, Ангел Стойчев. Двете семейства са от малкия град Батак.
Един ден след залавянето на амфетамините, главният секретар на Министерството на вътрешните работи Илия Илиев, отговарящ за борбата с организираната престъпност, подаде оставка. Обвиниха го, че е допуснал действия в разрез със закона, между които издаването на фалшиви български паспорти (става въпрос за случая със сръбския наркобос Будимир Куйович). Тогавашният шеф на Национална служба „Полиция“ Валентин Петров пое временно функциите на главен секретар.
На 30 декември 2007 г. от българската страна на граничния пропускателен пункт Капитан Андреево (между Турция и България) бяха задържани четирима души, между тях и един митнически служител, в два автомобила, които прекарвали 60 кг хероин. Малко след това в хотел „Санкт Петербург“ в Пловдив беше арестуван Будимир Куйович във връзка с контрабандата на хероин. Според медиите намереният хероин бил част от двутонна пратка от Турция през България за Западна Европа. На 3.1.2008 г. Илия Илиев заяви пред средствата за масова информация, че задържането на Куйович сваляло обвиненията срещу него и той трябвало да бъде възстановен на поста си. Вътрешният министър Петков обаче отказа да направи това.
Във връзка със задържането на Куйович бяха уволнени четирима полицаи, между които и заместник-началникът на полицията в Разград Тодор Димов. Вътрешният министър съобщи пред журналистите имената на четиримата. Още в периода септември-декември до медиите периодично достигаха детайли за разработването на Куйович, идващи очевидно от Министерството на вътрешните работи. Медиите (сред които седмичникът „Политика“, от 11–17.1.2008 г.) съобщиха, че полицията в Разград през юни била научила, че известният наркобос Куйович ще пристигне в нейния район. Ставало въпрос за контрабандата на два тона хероин. Не било известно как Куйович е влязъл в България, след като през 2005 г. беше екстрадиран и беше придружен до сръбската граница лично от тогавашния главен секретар на вътрешното министерство Бойко Борисов. Една от причините за екстрадирането бе участието му в нелегално производство на амфетамини. В Пасарел бяха открити и ликвидирани лаборатории на Куйович. В резултат на което му бе забранено да влиза в България за срок от десет години. С одобрението на тогавашния главен секретар Илия Илиев полицията в Разград започнала разработка на Куйович. Чрез полицейска свръзка му били предложени български документи за самоличност. Лицето, предоставило самоличността си на разположение за тази цел, било дало съгласието си. Действията на Илиев несъмнено са били противозаконни не само защото не е уведомил министъра на вътрешните работи, а и защото за такава разработка му е била необходима съдебна заповед. Досега той не е дал обяснение за това. През септември шефът на полицията Валентин Петров научил за наблюдението на Куйович и заминал за Разград, за да поеме лично случая. Тогава бил предупредил Димов да прекрати следствието. Засиленият му личен интерес обаче породил подозрения у Димов. Във в. „Капитал“ от 5.1.2008 г. се разказва за връзките на Куйович с търговията с наркотици и амфетамини. Невена — сестрата на Стоян Стойчев — е имала връзка с Филип Найденов — Фатик, който беше застрелян през 2003 г., и имала от него шестгодишно дете. Бащата на Фатик — Шабан (с турско-кюрдски произход и както се говори, собственик на транспортна фирма), пристигнал през 70-те години в България и бил внедрен в специфични търговски операции на Държавна сигурност, между които и търговия с амфетамини и оръжие от България за Близкия изток. Други източници пък твърдят, че той „като търговец на наркотици с активната подкрепа на Държавна сигурност и комунистическото правителство на България е изградил и поддържал за тях контрабандни канали“49.
49
В. „Стандарт“, София, 11 януари 2008 г.