Новите български демони

Друга история започва с това, че от Плевен, където навремето бившият министър на вътрешните работи Румен Петков е бил кмет, е родом и Васил Миланов Антонов, председателят на местната организация на социалистите. От 2005 г. той е депутат в Народното събрание, а на 29 октомври 2007 г. участва в кметската надпревара в Плевен. За негово разочарование изборите печели Найден Зеленогорски. Това всъщност не смущава особено загубилия борбата, защото той се числи към най-богатите хора в града: притежава най-големия хотел в Плевен, който е известен с това, че през 2003 г. в бара му е убит сутеньорът Марио Иванов. Една година по-късно там е застрелян и Людмил Конов, партньор на Антонов и съсобственик на същия този хотел „Ростов“. Според данни от търговския регистър Васил Антонов притежава дялове в три фирми: „КА Инвест“, „КА Груп“ и „КА Комерс“. Негов партньор в тях е вдовицата на Конов. Това, което не фигурира в официалните регистри, е, че „КА Груп“ се е специализирала в търговия с петрол и петролни продукти. Освен това Антонов поддържа тесни контакти с новия министър на икономиката и енергетиката Петър Димитров, който е известен с добрите си връзки с Москва. В един интернет форум може да се прочете, че Антонов бил подкрепил последната предизборна кампания на президента Първанов.

И тук отново се появява името на Румен Петков, по онова време все още министър на вътрешните работи. Според публикации в българската преса той имал особени отношения с фирма „КА Груп“. Според някои журналисти Петков дори бил „отворил чадър над «КА Груп» и Антонов“. Доказателства за това няма. Но ако допуснем все пак, че това е вярно, как бихме могли да го обясним? Съществуват няколко възможности. Първата има връзка с политическата и, както изглежда, икономическата структура на Министерството на вътрешните работи. А това, от своя страна, обяснява тезата за „чадъра“. Един вътрешен човек ми го обясни по следния начин: „Бях прокурор по времето на комунистите. Тогава партията управляваше вътрешното министерство и му казваше кои дела прокуратурата може да води и кои не. Сега няма партия, но има вътрешно министерство и то изпраща информациите от управляващите партии до прокуратурата. Министерството се превръща във важен играч в икономиката. Много интересен факт е, че бившите служители на вътрешното министерство днес са сред най-видните специалисти в икономиката, а до известна степен и в образователната система. Много ги търсят банките, търговските и туристическите предприятия. Всеки работодател се позовава на контакти с вътрешно министерство, с Главна дирекция за борба с организираната престъпност. Към това се добавя и фактът, че бившата Държавна сигурност почти не е загубила функциите си“.

Нещо подобно чух и от друг източник: „Хората от вътрешното министерство се занимават преди всичко с незначителните структури. Главната задача на отговорните лица там е да направят добро впечатление на западните партньори. Затова се следи много точно кои престъпления са интересни за западните наблюдатели, кои могат да повлияят на общественото мнение там. Това са например търговията с хора или с пиратски продукти. От друга страна обаче, подбудителите на тези престъпления не се преследват“.