Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
„Вторият скандал е, както изглежда, по-лошият и е логично да го замажат“, пише Петя Владимирова, журналистка от вестник „Дневник“. „По притеснителен начин той подрежда в строго организирана система историите за превръщането на бивши генерали от милицията и полицията в престъпни босове. Фактът, че министерството се опитва да покрие канала за амфетамини, показва, че вероятно важни фигури от системата са оплетени в мрежата“51.
Вестник „Труд“ от 10 януари пък коментира, че този скандал дискредитира системата в такава степен, „че каквото и да казват министърът, парламентът и прокуратурата, вече няма никакво значение“.
В края на януари 2008 г. най-сетне настъпи това, което западни дипломати и журналисти много отдавна бяха предвидили. Цялата афера започна да се разтваря в нищото. Изведнъж беше официално провъзгласено, че главният секретар на МВР Валентин Петров, естествено, не закриля производството на синтетична дрога в България. Това било само интерпретация на журналистите, които погрешно са изтълкували думите на началника на разградската полиция Тодор Димов. Военният прокурор в София се притече на помощ на тази аргументация. „Тодор Димов категорично заяви, че не разполага нито с данни, нито с доказателства, че полицейски служители са прикривали престъпни деяния“. А самият Димов съобщи: „Никога не съм разказвал на журналисти, че Петров закриля търговията с амфетамини и че има личен интерес към нея. Изказването ми за оперативната разработка в Разград е било разбрано погрешно“52.
През февруари 2008 г. тези твърдения родиха своите плодове. Министър Петков лично връчи декрета на сваления от поста заместник-директор на полицията в Разград Тодор Димов, въз основа на който, той отново може да се върне на предишния си пост. А на 6 февруари парламентът гласува създаването на едномесечна следствена комисия по случая „Куйович“. Представителите на управляващата коалиция имаха мнозинство. Председателят на парламента също е от социалистическата партия. И противно на предложението на опозицията, която искаше тази комисия да се занимае с производството и търговията със синтетични наркотични вещества, тя ще разглежда само въпроса, как и защо сръбският наркопласьор Куйович е получил български документи за самоличност. Членът на комисията Бакалов, депутат от опозицията, смята, че въпросната група е създадена само за потулване на аферата. Сигурно и над Министерството на вътрешните работи бил разтворен предпазен чадър. Същия ден беше проведено и заседание на комисията по вътрешна сигурност с изслушвания на представители от Министерството на вътрешните работи и на ДАНС по темата за производството на наркотици. След заседанието депутатът от ДСБ Атанасов заяви, че имало очебийни различия между изказванията на ръководителя на ДАНС Сертов и на Министерството на вътрешните работи, което напълно отрича този проблем.
Предвид всички тези факти сериозните съмнения, възникнали по отношение на Министерството на вътрешните работи и лично към министъра на вътрешните работи са напълно оправдани, беше коментарът на високопоставен служител от едно западно посолство. Според него българското правителство очевидно иска да потули аферата.
Много от българските ми събеседници, между другото и в Центъра за изследване на демокрацията, с които се опитах да обсъдя тази афера, бяха изключително лаконични. Един представител на Центъра каза, че ставало дума за кутията на Пандора. Основният проблем вероятно никога нямало да бъде изяснен, а именно дали Румен Петков е прикривал тези тъмни действия, дали евентуално не защитава лични интереси, както се говори, или пък е замесен в нещо, непознато досега. Защото в България, както, разбира се, и в много други страни, всичко е възможно. Но обвиненията срещу вътрешния министър през пролетта на 2008 г. ставаха все по-тежки.
А после се заредиха удар след удар. Новинарската агенция „Фокус“ съобщи: „Бившата барета Алексей Петров е организирал срещата между министъра на вътрешните работи Румен Петков и бизнесмените от Дупница Пламен Галев и Асен Христов, известни като братя Галеви, и самият той е участвал в нея. Това заяви пред парламентарната комисия за вътрешна сигурност и обществен ред генерал Ваньо Танов, бивш директор на Националната служба за борба с организираната престъпност“. Новинарската агенция се позова на анонимен източник. Малко по-късно Румен Петков заяви за „Фокус“: „Политическата низост на един градски съветник от листата на ГЕРБ и неуспял кандидат за кметския пост в Русе доведе дотам, да се разкрие самоличността на офицер, работещ под прикритие, когото аз, встъпвайки в длъжност, заварих в министерството и който е работил с моите предшественици. Многократно е награждаван за заслугите си към държавата. Политическата спекулация (…) нанесе удар и на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), защото този сътрудник на нашето ведомство работи днес там“.
51
В. „Дневник“, 22 януари 2008 г.
52
Rene Beekman, www.sofiaecho.com, 25 Januar 2008.