Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
На 15 януари 2007 г. Румен Петков участва в неформална среща на министрите на правосъдието и вътрешните работи от страните-членки на Европейския съюз. Вечерта отправя покани за дегустация на български и румънски вина в хотел „Маритим“, а на 16 януари 2007 г. връчва на германски партньори и приятели „като признание за личния им принос и подпомагане на България в областта на вътрешните работи и на правосъдието“ създадения по повод приемането на България в ЕС медал „Правосъдие, свобода, сигурност 2007“.
Наградените се радват на блестящото представление. И никой не пита за действителното положение в България, нито пък за личността на самия министър на вътрешните работи. Както казва един от подчинените на Петков: „Българските политици никак не обичат да използват думата «мафия». Предпочитат понятието «организирана престъпност», защото под «мафия» обикновено се разбира образувание, преплетено с политическата власт. В България се стараят да избягват това понятие. На едно заседание вътрешният министър Румен Петков реагира много остро, когато казах, че организираната престъпност е функция на политическата корупция и че ако нея я нямаше, нямаше да имаме и организирана престъпност“. Последното, разбира се, звучи твърде оптимистично.
Не само този високопоставен служител е на това мнение. От надежден източник от западноевропейско посолство вече бях чул тежкото обвинение, че Румен Петков директно бил замесен в контрабандата с амфетамини. Трудно е за вярване! И си мисля, че това е поредната интересна българска история, за която вероятно никога няма да научим кое е вярно и кое — не.
Какъв всъщност е случаят с контрабандата на амфетамини и кой е замесен в него? В края на август 2007 г. новинарската интернет агенция „Медиапул“ цитира годишния доклад на Американската агенция за борба с наркотрафика, според който България с все по-големи темпове се превръща в страна производителка на амфетамини. Във вътрешна депеша на едно западноевропейско посолство, с която разполагам, се казва: „През май 2007 г. кметът на София Бойко Борисов заяви пред посланиците от ЕС, че производството на амфетамини в България приема застрашителни размери“. Следва забележително изречение: „В средата на юни бях информиран от един експерт, живеещ отдавна в България, че министърът на вътрешните работи Петков бил замесен в голяма афера с амфетамини. Ставало въпрос за много пари“. Отново невероятно обвинение. Затова отново се обърнах към Ваньо Танов. Той би трябвало да знае. Но дали наистина може да каже нещо по тази деликатна тема? „Да, вярно, точно така е. Нашата Служба работеше по този случай. В град Дупница се намира старият завод за лекарства. В годините на социализма да се изнася «синтетика» (синтетични упойващи вещества) беше държавна политика, за да получаваме валута. Това се случва и сега. Синтетичните наркотици продължават да се произвеждат и да се изнасят в Турция. И процесът е под контрола на министъра на вътрешните работи и на Службата за сигурност“.
„Известно ли е във вътрешното министерство, че самият министър е замесен“, попитах го аз. „Често показваме пред обществеността, че сме постигнали успех в борбата, като разбием някоя малка лаборатория, която е произвеждала незначителни количества. Така после можем да се хвалим пред Европа колко ефективна е борбата срещу престъпността. Всичко се показва по телевизията и т.н. В действителност огромните количества си остават недокоснати. Веднъж имаше случай, когато групировката, която владее синтетичните наркотици, трябваше да влезе в контакт с друга престъпна организация. Ние разработвахме и наблюдавахме и двете групи. На тази среща се появи и министърът. Преди това знаехме само, че ще се проведе важна среща, но не знаехме кои точно ще са участниците в нея. Както казах, наред с представителите на двете групировки дойде и нашият министър. Тъй като тази среща беше документирана от групата за външно наблюдение, на другия ден министърът освободи безсрочно началника на въпросното звено“.
Чудовищно обвинение, което обаче по-късно ще бъде изяснено. Имах притеснения, че както много пъти, и сега други, непочтени мотиви можеше да са повлияли и изкривили това изказване. Но съвсем скоро се случи нещо, което се превърна в истинска политическа лавина, която помете не един висш държавник по пътя си.
Кутията на Пандора се отваря
На 27.11.2007 г. българските медии съобщиха, че пловдивският полицай от пътна полиция Тодор Джурков е бил задържан на пътя за София, а в колата му са намерени 80 кг амфетамини. Малко след това в софийския хотел „Плиска“ беше арестуван Стоян Стойчев, който е съпровождал джипа с амфетамините. На последвалата пресконференция на полицията се разбра, че Стойчев, тогава оповестен само с инициалите си С. С., бил водач на престъпна група, която се занимавала с производството на синтетична дрога. В жилищата му в София, Пловдив и Батак са намерени според твърденията на полицията суровини за производството на синтетични наркотици. Разследването показа, че дрогата в колата на Джурков е натоварена в къщата на Стойчев в Батак.