Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
И това не е всичко. Има много основания да се смята, че Министерството на вътрешните работи се намесва в конкуренцията между различни предприятия чрез съответни разследвания. Някои наблюдатели дори стигат по-далеч и казват, че това е модерна форма на рекет от страна на едно министерство, респективно от страна на някои от видните му служители.
Други любопитни и, меко казано, странни факти във връзка с това ми довери полицейска следователка от Пловдив. „Пловдив се контролира по същия начин от Георги Гергов, както Варна от ТИМ. Фактът, че стреляха по Манол Велев, е добър пример за това. На 11 юли 2007 г. в София стреляха по него по руски маниер, направо в главата. В края на октомври излезе от кома. Полицията не откри нито убийците, нито поръчителите“. След това изказа следното твърдение, което звучи направо невероятно: „Велев бил купил заедно с Румен Петков 16 000 кв. м земя на Халкидическия полуостров. И това се случило по време на посещение, когато трябвало да подари на местния манастир един джип. Тогава министърът и Велев направили и своята покупка. Официално изглежда сякаш делегация заминава за Гърция, за да предаде джипа, а в действителност пътуването е с търговска цел, за придобиване на имот“. Това са твърдения на водеща следователка от полицията в Пловдив. Споменатият от нея Петков, разбира се, ги оспорва.
В едно анонимно писмо от август 2007 г., циркулиращо из посолствата на европейските държави, пък се твърди, че вътрешният министър Петков е заповядал на икономическата полиция в Плевен да не контролират фирмите на Антонов. Румен Петков отрече и това — в края на краищата, Антонов бил „опитен ръководител в района“. Твърди се още, че министърът на вътрешните работи бил в тесен контакт с всеизвестните босове Красимир и Николай Маринови, а във Виена се бил срещнал с друго изтъкнато величие на подземния свят — Младен Михалев. Министърът реагира бурно и отрече и тези обвинения. „Всичко, което е писано в писмото, е в отдавна известния стил. Целта е тези дискредитиращи твърдения да намерят своя път до чуждестранните медии. Абсурдно е моето име да се свързва с Красимир и Николай Маринови и с Младен Михалев“48. Атанас Атанасов, бившият директор на Националната служба за сигурност, заяви още през декември 2005 г., че вътрешният министър Румен Петков „е лансиран на този висок пост от Маджо“. Службите за сигурност според него разполагали с информация, че в миналото Петков е имал лични връзки с Маджо. Това заяви Атанасов в ефира на телевизионния канал Би Ти Ви. Официално потвърждение на тези съмнения няма.
Между другото, анонимното писмо е прието съвсем сериозно в някои европейски посолства. Вероятно това се дължи на следното обвинение: в миналото Петков бил приятел на Конов (съсобственик на хотел „Ростов“) и поради това той (Петков) забранил на главния секретар във вътрешното министерство, генерал Илия Илиев, да разследва обстойно убийството на Конов. И това обвинение, разбира се, е опровергано от Петков.
В полицейските кръгове се говори и за вълнуващото време, когато Румен Петков е бил кмет на Плевен. По това време е убит Конов. Водеща следователка, работила тогава в Плевен, си спомня следното във връзка с убийството: „Както Людмил Конов, така и Васил Антонов стояха на входа и изхода на една фирма за преработка на петрол. По този начин финансираха Петков“. И за това твърдение доказателства няма. Слуховете обаче стигат и по-далече. Следователката продължава: „Твърди се, че двамата, Конов и Антонов, имат директни връзки с престъпни структури. Конов бил организирал няколко бомбени атентата в Плевен с цел да се стигне до смяна на директора на полицията. Той, заедно с една прокурорка, бил създал много добре функционираща система за изнудване на криминално проявени. Те били задържани за кратко време, за да им се вземат големи суми пари като своеобразен откуп, след което отново ги пускали на свобода. Людмил Конов беше сред най-важните поръчители на покушения. Отговорни за убийството му са хора, които са го контролирали и финансирали. А после се случи така, че убиха единия от съдружниците (Конов), а другият, Васил Антонов, стана депутат от БСП“.
Но независимо какви факти излизат на бял свят, какви слухове се разпространяват из публичното пространство или в какво го обвиняват, вече бившият вътрешен министър винаги прави едно и също стандартно изказване. Според него междувременно са задържани стотици престъпници, унищожени са работилници за фалшифициране на банкноти, милиони цигари са конфискувани. „Опитваме се да предотвратим престъплението“ е една от любимите му фрази.
48
Sofia News Agency, www.novinite.com, 6 август 2007 r.