Новите български демони
- Автор: Рот Юрген
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Продева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Новите български демони». Краткое содержание книги:
Защо обикновеният гражданин изпадна в летаргия, докато политико-криминалните групировки играят главната роля? Защо онези сили, които управляваха по времето на комунистическата диктатура, и днес, при демокрацията, все още имат голямо влияние? И кои са всъщност безскрупулните печалбари от това положение?
Юрген Рот е сред водещите разследващи журналисти в Германия. Той е задълбочен анализатор на организираната престъпност и мафиотските структури в страните от Централна и Източна Европа. Автор е на редица бестселъри, сред които „Червените босове“, „Мрежите на терора“, „Олигархът“, „Гангстерите от Изтока“, „Кланът Германия“ и др.
След няколко пътувания в България, на основата на лични контакти и грижливо проучвани източници, Юрген Рот представя гледната точка на един независим външен наблюдател за престъпността, корупцията, „обръчите от фирми“ и липсата на законност и ред, които олицетворяват българската политическа действителност през последните 18 години.
Танов информирал министъра за подслушаните разговори, поне така твърди в показанията си. Вътрешният министър Петков му отговорил, че той лично е наредил на генерал Петров да се срещне с тези лица. Няколко дни по-късно Танов казал на ръководството на министерството, че не може и не иска повече да ръководи ГДБОП. „Вече нямах доверие в генерал Петров“, заявил Танов пред комисията. „Имах други идеи и виждания за дейността на тази дирекция — тя наистина трябваше сериозно да работи срещу организираната престъпност, но първо беше нужно напълно да си изясни структурите, за да провежда след това конкретни, а не чисто рекламни акции, като например да конфискува двадесет или петдесет кила наркотици, без да проследи цялата мрежа. През тези две години нямаше почти никакви операции срещу организираната престъпност“.
Танов разказва и друг много показателен случай. Една събота на заместник-директорката на ГДБОП било наредено незабавно да изготви списък с всички водени досега следствия. Когато Танов разбрал за това и попитал колежката си кой е наредил, тя му отговорила: „Ръководството“. А именно Сашо Петров, началникът на кабинета на вътрешния министър. При друг случай на изтичане на информация бил докладвал за братя Галеви на „един много високопоставен човек в държавата“. Два дни по-късно изчезнали два много важни секретни доклада, които били изготвени от неговата дирекция и изпратени в министерството. Тези секретни доклади по странен начин се озовали на бюрото на генерал Петров. За това била информирана и прокуратурата. Когато се опитал отново да си получи докладите, се учудил много, че те не били регистрирани като официални ведомствени документи.
Запалката, такъв бил прякорът на вече оттеглилия се министър на вътрешните работи Петков в средите на следователите. Пред парламентарната комисия Танов разказва и как се е появил този прякор. Докато бил на служба, бил начело на разработка срещу ръководителката на една митническа служба в София. Тази служителка била задържана през декември 2005 г. по обвинение, че е взела подкуп, със съмнение, че не е преследвала данъчни и митнически престъпления на фирми, внасящи стоки от Китай и Турция. Неговите следователи били разкрили цялата мрежа около въпросната началничка. Само един прякор, който се споменавал в подслушаните телефонни разговори, не им бил известен — „Запалката“. В същото време се водело следствие срещу началника на кабинета на министър Петков, Сашо Петров, за изнасяне на информация. В един от подслушаните разговори митническата служителка питала свой познат: „Какво ще правим, ако сега започне следствие срещу началника на кабинета на «Запалката»?“. Така следователите разбрали, че става дума за Румен Петков. Участниците в операцията се уплашили, според Танов, и решили да прекратят разследването. Единият доброволно излязъл в пенсия. Другият по-късно бил уволнен.
Предвид подобни тревожни факти и взаимозависимости наистина е оправдано наличието на съмнения по отношение на Министерството на вътрешните работи и персонално на министъра, се казва в един алармиращ документ на западноевропейско посолство: „Ако България опита да потули и тази афера, като много други преди това, на българското правителство и по-специално на Министерството на вътрешните работи, би трябвало недвусмислено да се обясни, че при тези обстоятелства вече не е възможно изпълнено с доверие сътрудничество и обмяна на сведения за борба с организираната престъпност. Членството на България в Европол би трябвало поне временно да се прекрати. България все още е далеч от разбирането за правова държава“.