Новите български демони

После дойдоха две поръчкови убийства. В началото на април беше застрелян на път за дома си изпълнителният директор на „Атоменергоремонт“ (голямо предприятие от енергийния сектор в България) Борислав Георгиев.

Малко по-късно смъртоносни изстрели улучиха мъжа, с когото се бях срещнал в София преди година, някогашния мафиот, а после автор на книги за престъпните групировки Георги Стоев. Бях дълбоко разтърсен, когато научих за това. И в най-смелите си фантазии не бих могъл да си представя, че човекът, който беше преживял толкова много и беше оцелял, сега също е мъртъв. Българският писател Георги Господинов пише по този повод: „Колко още ще търпим да ни убеждават бодро, че калта, в която сме затънали, е поляна, изпъстрена с цветя? Не знаем кои са наемните убийци. Но виждаме демагогското намерение да ни продадат една илюзия като нещо реално. Знаем и кои са архитектите на тази илюзорна нормалност, която от време на време се разтърсва от изстрели и експлозии. Те са същите, които строят театралните декори за дипломатите от Брюксел, когато те идват в София“55.

Бомбата избухна на 13 април 2008 г. Министърът на вътрешните работи, около който се водиха толкова много спорове, подаде оставка с вялото обяснение, че иска да запази стабилността във вътрешното министерство, а в края на краищата и престижа на своята партия. За личната си отговорност каза само, че бил виновен за „някои кадрови решения в министерството и за дестабилизиране на правителството“. Всичко друго било клевета. Предния ден беше заплашил в. „Капитал“ с юридически действия, тъй като изданието публикува стенограмата от заседанието на парламентарната комисия за вътрешна сигурност от 26 март 2008 г, където подробно се разясняваше това, което от доста време циркулираше из българските медии. Ставаше дума и за срещата на министър Петков с братя Галеви през декември 2006 г. Специалистите наричаха подобен „мирен разговор“ съучастничество, а разговарящите — Consigliore (съучастници). След това започваше разпитът на генерал Ваньо Танов. Отначало той говори за търговията с наркотици и амфетамини (така наречената синтетична дрога). Най-важните групировки, които действат в България, били две организации. Едната — на сърбина Драгомир Райкович, който всъщност бил приемникът на Куйович. Другата била на братята Галеви от Дупница, с които се беше срещнал министърът. „През двете години, докато бях директор на ГДБОП — казва Танов пред комисията, — наистина постигнахме нещо, но до истинските лаборатории не стигнахме, нито до тези, които произвеждат синтетичната дрога“. По-нататък Танов продължава: „През тези две години постоянно изтичаше информация от нашата служба към тези две групировки. Някои колеги бяха уволнени, тъй като обслужваха различни групи от организираната престъпност“. Танов информира и за съмнителни контакти на главния секретар на министерството генерал Валентин Петров, който бил много близък с министър Петков и по време на събитията ръководил Национална служба „Полиция“. В края на 2005 г. бил регистриран разговор на Петров с едно лице, срещу което се водело следствие. Ставало дума за Георги Самуилов. Той бил посредник между високопоставени служители на министерството и собствениците на известната фабрика за алкохолни напитки — „Винпром Пещера“, за която имало съмнения, че е замесена в данъчни престъпления, и се твърдяло, че е спонсорирала предизборната борба на управляващата социалистическа партия. Посредникът Самуилов се бил срещнал с генерал Петров, след това се обадил по телефона на един от собствениците на „Винпром Пещера“ и му съобщил, че има проблеми (с полицията), които обаче можели да се разрешат. (Шефът на предприятието, от своя страна, оспори отправените обвинения.)