Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Всички да слизат. Продължаваме пеша.
От другата страна на моста, осветена от звездите и тънката луна, дървена табелка сочеше към туристическа пътека. Пътеката приличаше повече на тунел под плътния балдахин на гората.
Още по-добре.
Чу се далечен вой на сирени, Грей вдигна глава и видя потрепващо оранжево сияние в нощното небе зад тях. Изстреляната ракета явно беше подпалила пожар.
Около тях обаче гората тънеше в мрак и различни оттенъци на черното.
Грей си даваше сметка, че Насър и убийците му може да са навсякъде.
Зад тях, пред тях, да се приближават.
Сърцето му се качи в гърлото. Поводи за страх — колкото искаш. Не за самия него, а за родителите му. Трябваше да ги отведе на сигурно място, да ги отдалечи от опасностите, които дебнеха него. Но трябваше и да намери някой, който да закърпи Сейчан.
И то да го направи така, че да няма свидетели.
Дори мобилният да беше още у него, не смееше да потърси Сигма или директор Кроу. Комуникационните линии бяха компрометирани — доказваше го засадата при обезопасената квартира. Протоколът изискваше да мине в нелегалност. Отнякъде изтичаше информация и докато не намереше сигурно убежище за родителите си, Грей не смяташе да излиза на светло.
Всичко това означаваше, че трябва да измислят алтернативен начин да се погрижат за Сейчан. Майка му беше предложила вече един начин и Грей беше задвижил плана й, като проведе два разговора от нейния мобилен телефон. След това я накара да извади батерията, в случай че някой разполага с устройство, което да проследи телефона.
— Морфинът, изглежда, подейства — докладва майка му от задната седалка.
Бяха спрели за малко, колкото майка му да се премести отзад при Ковалски. Сейчан лежеше помежду им. Майка му й беше инжектирала готова спринцовка с морфин, която беше взела от медицинските запаси в обезопасената квартира.
— Оттук нататък ще трябва да я носим — каза Грей.
— Това го оставете на мен. — Ковалски им махна да му направят място.
Бащата на Грей подаде ръка на майка му да слезе, а после огледа щетите по колата, поклати глава и изсумтя.
Ковалски се надигна със Сейчан на ръце. Дори в мрака под моста Грей забеляза тъмното петно върху превръзката на корема й. Движението разбуди Сейчан. Стресната и замаяна, тя се замята в ръцете на Ковалски, докато той се мъчеше да слезе, извика и го удари с ръба на дланта си по бузата.
— Ей…! — възкликна едрият мъж, докато избягваше на косъм следващия удар.
Сейчан се развика гневно, заломоти на неразбираема смесица от английски и някакъв непознат език.
— Накарай я да млъкне — каза баща му и хвърли поглед към тъмната гора.
Ковалски се опита да й запуши устата, но Сейчан едва не му отхапа пръста.
— Мама му стара! — възкликна възмутено той. Сейчан се бореше все по-ожесточено.
Майката на Грей се приближи, ровеше за нещо в голямата си чанта.
— Имам още една доза морфин. Грей поклати глава.
— Не. — Сейчан беше изгубила много кръв, а морфинът потискаше дишането. Втора доза можеше да я убие, а той още не си беше получил отговорите.
Вдигна длан към майка си.
— Ароматните соли. — Ковалски ги беше споменал, когато изреждаше съдържанието на аптечката.
Майка му кимна. Бръкна отново в чантата, рови сякаш цяла вечност, накрая му даде няколко капсулки. Грей взе една и се приближи до Ковалски, който междувременно се беше сдобил и с дълга кървава драскотина на едната буза.
— Боже, направи нещо, че тая направо ще ме претрепе! Грей стисна Сейчан за косата, изви врата й назад и счупи капсулката под носа й. Сейчан изопна врат и продължи да се бори, но той задържа капсулката над горната й устна. Виковете утихнаха, заместени от давене.
Тя вдигна ръка да го избута.
Той не помръдна.
— Стига… — изграчи през кашлица Сейчан и го стисна за китката.
Грей се изненада от силата й и дръпна капсулката от носа и.
— Оставете ме да си поема дъх. Пуснете ме на земята.
Грей кимна на Ковалски. Нямаше нужда да му повтаря. Ковалски побърза да пусне Сейчан, като я прикрепяше с една ръка под мишниците. Беше надценила силата си. Коленете й се подгънаха и тя увисна в ръцете му.
Сейчан примижа от болка и се огледа. В очите й се появи объркване.
— Аз… обелискът… — почна тя с нескрита тревога. Вече му писваше да го питат за тоя проклет обелиск.
— Ще го приберем по-късно. Счупи се, когато ти падна с мотора. Оставих го при къщата.
Думите му, изглежда, й причиниха по-силна болка от огнестрелната рана. Но пропускът му от по-рано можеше да се окаже късмет. Насър може би беше тръгнал да дири обелиска, вместо да преследва тях.