Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Боя се, че всичко сочи натам.
Пейнтър поклати глава. Ако беше вярно, значи бяха изправени пред катастрофа. Преди години Гилдията беше успяла да се внедри в редиците на Сигма, но Пейнтър можеше да се закълне, че сега организацията му е чиста. След като и последната къртица беше разкрита, Пейнтър разчисти отломките и изгради Сигма от основи, като заложи в системата стотици предпазни механизми и контрамерки.
И всичко това за нищо.
Ако пак имаше изтичане на информация, значи самите основи на Сигма ставаха подозрителни. Всичко това можеше да доведе до разпускане на организацията. Вече течеше вътрешна проверка — анализ на загубите и ползите от дейността на основната командна структура — под прикритието на програмата за сътрудничество между различните американски разузнавателни агенции под шапката на Агенцията за вътрешна сигурност.
Ала най-тежки бяха загубите от лично естество.
Четирите папки на бюрото имаха грижата да му го напомнят постоянно.
Шон продължи:
— Не само ние си имаме проблем с тази мрежа за терористи под наем. Преди два месеца МИ6 унищожи тяхна клетка, внедрила се в проект за тайни операции на Бритиш Аероспейс с централа в Глазгоу. Загубили петима агенти, докато разчиствали гнездото им. Гилдията е навсякъде и никъде. Тук, в Щатите, Агенцията за национална сигурност и ЦРУ още се мъчат да открият кой стои начело на Гилдията. Истината е, че не знаем нищо за лидера и основните й играчи. Не знаем дори защо са се нарекли така — Гилдията. Етимологията на името е свързана с един офицер от Специалната военновъздушна служба, вече покойник. Така или иначе, отделните клетки си присвоиха името по собствена инициатива, в началото подигравателно, но името така и си остана. Ето колко „много“ знаем за мрежата им.
Последното изречение увисна зловещо в тишината.
Пейнтър разбра подтекста.
— И сега един от агентите им е в наши ръце. Шон въздъхна.
— От години се опитваме да си осигурим подстъп към организацията. Предлагал съм няколко сценария. Ала нито един не е бил толкова ефикасен, колкото това — да ни падне в ръцете техен агент, при това от елитните. Трябва да я опазим на всяка цена.
— Което Гилдията ще се опита да предотврати, също без да жали усилия и средства. Това поне дадоха да се разбере. Готови са да разбият прикритието си в Сигма, само и само да я елиминират. Труден избор. И са изпратили не кого да е. а най-добрия и най-невидимия си агент. Друг от елита.
— Видях видеото от обезопасената квартира. Прочетох и досието на този тип — каза Шон и се намръщи.
Пейнтър също го беше прочел. Калкутския касапин. Истинският му произход беше неизвестен, също и на кого или какво е лоялен. Беше се представял като индиец, пакистанец, иракчанин, египтянин и либиец. Сейчан в мъжки вариант — единствената й достойна конкуренция.
— Имаме нещичко все пак — каза Пейнтър. — Успяхме да разберем името му от записа. Насър. Нищо друго, уви.
Шон махна с ръка.
— Имената му са многобройни като жертвите му. Оставил е кървава следа по целия свят, най-вече в Северна Африка и Близкия изток. Наскоро е започнал да се проявява и до Средиземноморието. Удушен с гарота археолог в Гърция и убит музеен куратор в Италия. Пейнтър трепна.
— В Италия? Къде?
— Във Венеция. Намерили го застрелян в занданите под Двореца на дожите. Насър — или както там е истинското му име — е бил засечен на записите от видеокамерите пред двореца.
Пейнтър потърка брадичка, толкова силно, че пръстите му се затоплиха от триенето с наболата брада.
— Обади ми се монсеньор Верона, от Ватикана. Подробностите са в доклада за първоначална оценка на ситуацията. Има голяма вероятност и Сейчан да е била в Италия по същото време.
Шон бавно присви очи.
— Интересно. Подобно съвпадение трябва да се проучи. И двамата в Италия. А сега — тук. Единият преследва другия. Двама майстори в занаята, най-добрите убийци на Гилдията. Ако не друго, Насър поне натика Сейчан в ръцете ни.
„Или по-скоро в ръцете на Грей“, добави наум Пейнтър.
— Трябва да приберем жената на сигурно място. Незабавно. Ще е непростимо да пропуснем този шанс.
Пейнтър разбираше колко е важно това, но познаваше и Грей, знаеше как работи умът му. Ако някой можеше да се конкурира по параноя със самия него, то това беше Грей. „Прибирането на сигурно място“ можеше да се окаже проблем.
— Командир Пиърс е в движение. След засадата при обезопасената квартира сигурно и той като нас подозира изтичане. Затова ще се скрие и ще остане скрит, докато не прецени, че е безопасно да се свърже с нас.