Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Граф се зае да освободи джета от подложката, а Монк хукна назад за жилетката и кислородните бутилки. Екипира се с всичко необходимо, а най-отгоре навлече елек с логото на хотела.
Върна се и помогна на Граф да избутат джета от подложката.
— Не се показвай навън — повтори му. — Но ако откриеш някакво средство за комуникация, радиостанция или нещо друго, опитай да съобщиш какво става тук.
Граф само кимна.
След минута Монк вече летеше с джета към нос Смит.
Монк се приведе още по-ниско и отвори дросела докрай. Елекът се развяваше и плющеше от високата скорост. Пръските солена вода мокреха като дъжд. Нос Смит растеше пред очите му. Скоро се приближи достатъчно, за да поеме в обход, без да намалява скоростта.
На другата страна на залива „Господарката на морето“ се издигаше като обсаден бял замък. Във водата около нея горяха петна разлян мазут, дим се издигаше на колони от догарящи корабчета. Дори пристанището беше опожарено. А пиратските катери кръжаха с рев из цялата бойна зона.
Излезли бяха на лов.
„Започва се“.
Като пощръкляло торпедо, Монк се хвърли в битката.
14:08
— Сигурно все можем да направим нещо — каза Лиза.
— Засега ще си кротуваме — отвърна Анри Барнхарт. Бяха се окопали в една от празните външни каюти. Лиза стоеше до едното от двете прозорчета. Анри вардеше на пост до вратата.
Преди час бяха прекосили на бегом кораба, който бе обзет от пълен хаос. Униформеният екипаж и паникьосаните пасажери — както болните, така и здравите — се тълпяха из коридорите. Експлозиите и стрелбата едва се чуваха през подлудяващия звук на корабната аларма. Дали случайно, или нарочно, някой беше задействал противопожарните врати и цели секции бяха изолирани.
Междувременно маскирани въоръжени мъже разчистваха систематично коридорите, като стреляха по всеки, който окажеше съпротива или беше твърде бавен. Лиза и Анри бяха чули писъците, стрелбата, трополящите крака по горната палуба. Веднъж за малко не ги застреляха. Спаси ги само спринтът през луксозната кинозала на кораба и страничния коридор в другия й край.
Нямаха представа още колко могат да удържат.
Бързината, с която беше превзет корабът, говореше за помощ отвътре.
Лиза погледна през прозорчето. Морето буквално гореше. Вече беше видяла как шепа отчаяни пътници бяха скочили от балконите по горните нива с надеждата да доплуват до брега.
Ала заливът гъмжеше от катери.
Трупове се поклащаха сред пламтящите отломки.
Изход нямаше.
Защо бе всичко това? Какво ставаше, за Бога?
Най-накрая воят на алармата секна с последен протяжен писък. Последвалата тишина се усещаше като физическа тежест. Дори въздухът стана някак по-гъст.
Някъде на горната палуба се чуваше хлипане и вой.
Анри и Лиза се спогледаха.
Откъм стенната уредба в стаята някой заговори вдървено на малайски. Лиза не знаеше малайски, затова погледна въпросително Анри. Токсикологът поклати глава. Явно и той не разбираше нищо. Повториха съобщението и на китайски. Това бяха двата най-разпространени езика на острова.
Накрая говорещият мина на английски, със силен акцент:
— Този кораб вече е наш. Всички палуби се патрулират. Всеки, който излезе в коридора, ще бъде убит без предупреждение. Никой няма да пострада, докато се подчинявате. Това е всичко.
Речта завърши със статичен шум.
Анри натисна бравата на вратата, за да е сигурен, че е заключено, после пристъпи към Лиза.
— Превзели са кораба. Нападението очевидно е било планирано предварително.
Лиза се сети за „Акиле Лауро“, италиански туристически лайнер, отвлечен от палестински терористи през 1985 — а. В по-ново време, през 2005 — а, сомалийски пирати бяха нападнали друг туристически кораб близо до източното африканско крайбрежие.
Обърна се към прозорчето и плъзна поглед по катерите, които патрулираха във водата долу, всеки с екипаж от маскирани въоръжени мъже. Приличаха на пирати, но тя не мислеше, че са такива.
Май се беше заразила от параноята на Пейнтър.
Нападението беше твърде добре координирано, за да е случаен пиратски набег.
— Няма съмнение — каза Анри, — че ще опоскат кораба до голи дъски, след което ще духнат сред островите. Ако не им се пречкаме пред погледа и успеем да…
Уредбата изпращя и нов глас заговори по корабния интерком. На английски. Казаното не беше повторено на друг език.
— Следните пасажери да се явят на мостика. В рамките на следващите пет минути. Да се приближат с ръце на главите и сплетени пръсти. Неявяването ще доведе до смъртта на двама пасажери за всяка минута закъснение. Най-напред ще застреляме децата.