Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— И тук имаме безвредна бактерия, която се е превърнала в патогенна.
— Но, доктор Барнхарт, това ваше предположение…
— Викай ми Анри. И не е предположение. От часове издирвам подобни случаи. Намерих още два. Жена с жестока дизентерия, която буквално й е остъргала червата. Причинена от Lactobacillus acidophilus, бактерия в киселото мляко, която нормално е полезен чревен организъм. Едно дете пък страда от силни гърчове — гръбначната му течност гъмжи от Acetobacter aceti, безвреден организъм, който се намира в оцета. Мозъкът на бедното дете буквално е станал на туршия.
Лиза мълчеше и слушаше. Изводът бавно се избистряше в главата й.
— И това едва ли са единствените случаи — каза Анри.
Тя поклати глава — не в израз на несъгласие, а на растящата си увереност в истинността на казаното и на ужаса, с който я изпълваше то.
— Значи нещо обръща тези безвредни бактерии срещу нас.
— Превръща приятеля във враг. И ако това се превърне в повсеместна война, численото превъзходство далеч няма да е в наша полза.
Тя го гледаше, без да мига.
— Човешкото тяло се състои от сто трилиона клетки, но от тях само десет трилиона са наши — продължи Анри. — Останалите деветдесет процента са бактерии и други безвредни или полезни организми. Ние живеем в мир с квартирантите си. Но ако този баланс се наруши, ако те се обърнат срещу нас…
— Трябва да спрем това нещо.
— Точно затова те повиках. Да те убедя. Ако искаме да отбележим някакъв напредък, на мен и на доктор Милър ще ни трябва походната лаборатория на партньора ти. Притиснати сме от въпроси, чийто отговор не търпи отлагане. Промяната в бактериите токсична ли е, или химическа? Какво е възможното лечение? А ако е заразно? Как да изолираме организмите, как да ги сложим под карантина? — Той направи гримаса и брадата му щръкна. — Трябват ни отговори. Веднага.
Лиза си погледна часовника. Монк трябваше да се е върнал преди час. Или се бе увлякъл в работа, или се наслаждаваше на красивите плажове, реши тя. Само че сега не му беше времето да се прави на турист.
Вдигна поглед към Анри и кимна.
— Ще помоля да се свържат по радиото с доктор Кокалис и да го уведомят, че трябва да се върне по най-бързия начин. Но иначе си напълно прав. Няма да го чакаме.
Излезе от каютата и махна на Барнхарт да я последва. Лабораторната каюта на Монк се намираше близо да най-горната палуба, пет нива по-нагоре. От Сигма бяха изискали една от големите каюти, където Монк да разположи екипировката си. Наложило се беше да махнат леглата и мебелировката, за да се отвори повече място за импровизираната лаборатория. Каютата си имаше и широк балкон откъм десния борд. На Лиза й се прииска да е там сега, зажадняла беше за светлината на слънцето и милувката на вятъра, за нещо, което да прогони растящия й страх.
Вървеше към асансьора и си мислеше, че трябва пак да се обади на Пейнтър. Отговорността беше твърде голяма, за да я поеме сама. Нужна й беше пълната подкрепа на научния отдел на Сигма.
Освен това искаше да чуе отново гласа му.
Натисна копчето да повика асансьора.
Сякаш копчето беше свързано към детонатор, откъм дру-гия край на кораба, там, където приставаха шарещите между брега и „Господарката“ евакуационни лодки, се чу силен трясък.
Злополука ли беше станала?
— Това пък какво беше? — попита Анри.
Втора, по-силна експлозия разтърси другия край на кораба, някъде по-близо до носа. Чуха се приглушени викове. А после Лиза чу познат звук — насечен пукот на автоматичен огън.
— Нападат ни — каза тя.
13:45
Монк подскачаше в ръждясалия ландроувър по стръмното нанадолнище. Беше откраднал старата таратайка от някакъв паркинг близо до фосфатната мина на острова, опразнена заради евакуацията, и сега с Граф се носеха по черния път към крайбрежното градче.
Доктор Ричард Граф седеше до него с предпазен колан през гърдите и се подпираше със здравата си ръка в тавана на колата в опит да намали друсането.
— Много бързо караш.
Монк не му обърна внимание. Трябваше да стигне до брега.
Бяха разбили вратата на един от минните цехове и се бяха опитали да телефонират. Без успех. В момента островът беше на практика необитаем. Поне намериха аптечка и сега рамото на Граф беше намазано с антибиотична паста и бинтовано.
Океанологът сам се беше превързал, докато Монк се мъчеше да подкара ландроувъра без ключ. Граф още стискаше аптечката с ранената си ръка. Опразнена, тя се беше оказала идеална клетка за рачешкия им образец.
Един завой принуди Монк да мине на по-ниска предавка. Въпреки това ландроувърът влезе на висока скорост и двете вътрешни гуми се отделиха на пет-шест сантиметра по пътя, а когато колата тупна обратно, двамата подскочиха към тавана, едвам удържани от коланите.