Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
— Говорите за счупената черна колонка, нали? — изведнъж се обади майка му и потупа голямата си чанта. — Прибрах я, когато влязох в къщата да взема превръзки. Стори ми се стара и реших, че може да е ценна.
Сейчан облекчено притвори очи и кимна. Главата й увисна уморено.
— Слава Богу.
— Какво му е толкова важното на тоя обелиск? — попита Грей.
— Би могъл… възможно е да спаси света. Стига да не сме закъснели.
Грей стрелна с поглед чантата на майка си, после отново се обърна към Сейчан.
— Това пък какво значи, по дяволите?
Тя махна немощно с ръка, на ръба на безсъзнанието.
— Много е сложно. Трябва да ми помогнеш… не мога… сама няма как да… трябва да се махнем, трябва.
Главата й клюмна. Беше изпаднала в безсъзнание. Ковалски пое с хълбок тежестта й.
Грей се изкушаваше да използва още една капсулка с ароматни соли, но се боеше да не пресили ранената Сейчан. От превръзката на корема й се стичаше прясна кръв.
Майка му, изглежда, стигна до същото заключение. Кимна към пътеката.
— Едва ли сме много далеч от клиниката.
Грей се обърна към тъмната пътека от другата страна на железопътния мост. Това беше другата причина да поеме на север през парка — заради идея, подхвърлена от майка му. От другата страна на „Глоувър-Арчибалд“ се простираше кампусът на Джорджтаунския университет. Университетската клиника беше на самата границата с гората. Там работеха бивши студенти на майка му.
Ако успееха да стигнат, без да ги види никой…
Но не беше ли университетската клиника очевидният им избор?
От парковата система имаше стотици изходи, но Насър знаеше, че водят със себе си сериозно ранена жена, която се нуждае от незабавна медицинска помощ.
Рискът беше огромен, но Грей не виждаше начин да го избегне.
Спомни си очите на Насър, когато го попита за обелиска. Алчни, безскрупулни. Египтянинът му беше повярвал, че обелискът е останал при къщата на родителите му — най-вече защото самият Грей мислеше така. Ала кое беше по-важно за него — да се докопа до обелиска или да си отмъсти?
Грей огледа малката им група.
Животът на всички зависеше от отговора на този въпрос.
02:21
Пейнтър крачеше из кабинета си с прикрепено към ухото хендсфри.
— Всички са мъртви?
Плазменият екран зад него показваше жива картина от Мястото на пожара, обхванал три къщи и част от парка. Лятото беше сухо и гората гореше като подпалки. Пожарни коли и хора от службите за гражданска отбрана изпълваха отцепения район. Телевизионни бусове вече издигаха сателитните си антени. Отгоре кръжеше полицейски хеликоптер и широкият лъч на прожектора му пълзеше по земята.
Ала всичко това беше закъсняло и беше постигнало твърде малко.
Нито колата, с която беше пристигнал Грей, нито отвлеченият медицински бус бяха сред отломките. Бушуващите пламъци правеха подробното разследване невъзможно.
Единствената сигурна новина не беше добра. Хората от екипа, потеглил с медицинския бус от централата на Сигма, бяха открити в едно изоставено поле, всеки с куршум в главата. На бюрото му имаше четири папки. Пейнтър се отпусна тежко в стола си. Отгоре на всичко му предстоеше да проведе четири трудни разговора. Със семействата на загиналите.
Секретарят Брант се появи с количката си на прага.
— Извинете, сър. Пейнтър му кимна.
— Доктор Макнайт е на трета линия. Ако предпочитате, мога да го включа и на видеовръзка.
Пейнтър посочи огнения екран.
— Засега видях достатъчно от това. Пусни ми Шон.
Махна слушалката от ухото си. „Май ще е по-добре направо да ми я имплантират подкожно“, помисли с раздразнение. Завъртя се към екрана, където сцената с пожара угасна и се смени с лицето на шефа му.
Шон Макнайт беше човекът, основал Сигма, а по-късно го бяха повишили до шеф на АИОП. Пейнтър беше поискал да говори с него веднага щом Сейчан се беше стоварила с гръм и трясък на главата на Грей. Обадил се беше да поиска съвет. Както и по една по-неотложна причина.
— Значи Гилдията пак е цъфнала на прага ни — каза Шон и прокара пръсти през прошарената си червена коса. С основателна причина — косата му беше рошава, сякаш го бяха вдигнали от леглото. Затова пък бялата му риза беше колосана и изгладена. Сако на тънко райе беше преметнато през облегалката на стола му. Явно се беше подготвил за дълъг ден.
— Може да не е спряла при прага — каза Пейнтър. — Последната информация сочи, че най-вероятно са се намърдали в къщата ни. — Пейнтър посочи една папка зад себе си. — Вече си чел първоначалната оценка на ситуацията. Макнайт кимна.
— Гилдията очевидно е знаела за обезопасената квартира. Знаели са, че Грей пътува натам с дезертиралия им агент. Очевидно имаме изтичане на информация.