Щамът на Юда
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
Спомни си думите на Сейчан.
„Възможно е да спаси света… Стига да не сме закъснели“.
Нямаше представа какво е имала предвид, но тя явно го смяташе за достатъчно важно, щом се беше решила да го потърси и да предаде Гилдията.
Имаше толкова много въпроси…
Вратата изскърца и той рязко вдигна. Майка му влезе и смъкна хирургическата маска от лицето си.
Грей стана.
— Това момиче е извадило дяволски късмет — каза майка му. — Спряхме кървенето и в момента й вливаме втора банка кръв. Мики смята, че всичко ще е наред. Довършва превръзката й.
„Мики“ беше доктор Майкъл Корин, бивш асистент на майка му, продължил образованието си в медицинския факултет най-вече благодарение на нейните препоръки. Взаимното им доверие и уважение бяха достатъчно крепки, за да издържат на вдигналото го от леглото телефонно обаждане и тайната среща в стоматологичното отделение на университетската клиника. Спешното изследване с ултразвук беше донесло и първата добра новина за тази нощ. Куршумът не беше проникнал в коремната кухина на Сейчан. Пронизал я беше на милиметри от тазовата кост.
— Кога ще можем да я преместим? — попита Грей.
— Мики смята, че трябва да остане тук поне няколко часа. Най-малко.
— Нямаме толкова време.
— И аз това му казах.
— Тя будна ли е? Майка му кимна.
— След първата банка кръв стана по-ориентирана. Мики я натъпка с антибиотици и аналгетици. Вече успя да седне.
— Значи е време да тръгваме. — Грей се провря покрай майка си. Беше присъствал на ултразвука, но го изгониха, когато докторът почна да обработва раната. Никакви аргументи не успяха да разубедят майчиния му „Мики“.
Грей не искаше да изпуска Сейчан от поглед, затова на излизане взе обелиска. Сигурен беше, че тя няма да хукне никъде без него.
Стиснал двете парчета на обелиска, Грей влетя през вратата, последван от майка си. Тръгна към първия зъболекарски кабинет в коридора и едва не се блъсна в доктор Корин на прага. Младият лекар беше висок колкото Грей, но рус и тънък като вейка. Старателно оформена брада обточваше линията на челюстта му. Смръщил чело, доктор Корин кимна към стаята зад себе си.
— Свали си системата и помоли да ви доведа. И да й намеря ултравиолетова лампа. — Махна към дъното на коридора. — Брат ми използва такава лампа за някои процедури. Ей сега се връщам.
Докторът тръгна, а Грей влезе в кабинета.
Сейчан седеше на зъболекарски стол с гръб към него, гола от кръста нагоре, и се опитваше да навлече през главата си нечия тениска с емблемата на „Редскинс“. Стерилен хирургически чаршаф лежеше на топка в краката й. От пръв поглед се виждаше, че се е заела с непосилна задача. Подпираше се тромаво с една ръка на страничната облегалка.
Майка му го изпревари.
— Чакай, дай да ти помогна. Сейчан се възпротиви.
— Ще се справя. — Вдигна ръка, че не иска чужда помощ, но дори това леко движение завърши със стон.
— Стига глупости, госпожице.
Майка му застана до стола и й помогна да смъкне тениската върху гърдите и бинтования си корем. Сейчан се извърна и видя Грей. Лицето й потъмня от прилив на кръв. Ала Грей подозираше, че смущението й не се дължи на голотата, а на факта, че я е видял в момент на слабост.
Сейчан бавно се надигна. Лицето й се вкамени от усилието да не покаже болката си. Облегна се на стола и закопча панталоните си, докато не прилепнаха плътно по ханша й.
— Трябва да говоря със сина ви — обърна се тя към майка му с дрезгав, нетърпящ възражения глас. Майка му го стрелна с поглед. Той й кимна.
— Ще ида да видя как е баща ти — студено каза тя и излезе.
Откъм коридора се чу приглушен звук на пуснат телевизор. Явно Ковалски беше намерил дистанционното.
Сами в кабинета, Грей и Сейчан сблъскаха погледите си. И двамата мълчаха, всеки преценяваше другия.
Доктор Корин се появи на прага с лампа в ръка.
— Само това имаме.
— Ще свърши работа. — Сейчан понечи да посегне и да я вземе, но ръката й само потрепна безсилно.
Грей взе лампата, крепеше обелиска в другата си ръка.
— Няма да се бавим много — каза на доктора.
— Разбирам — отвърна доктор Корин и излезе, явно доловил напрежението в стаята.
Сейчан отново впери очи в лицето на Грей.
— Командир Пиърс, съжалявам, че изложих на риск семейството ти. Подцених Насър. — Докосна предпазливо превързаната си рана. В гласа й прозвуча яд: — Няма да повторя същата грешка. Мислех, че съм се откачила от него в Европа.
— Е, явно не си — сопна й се Грей. Сейчан присви очи.
— Да, не съм, и то защото командването на Сигма е компрометирано. Гилдията е използвала собствените ви ресурси, за да ме проследи. Вината не е единствено моя.