Рицари на фалшивите банкноти
- Автор: Полской Георги
- Язык: болгарский
- Переводчик: Станка Иванова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рицари на фалшивите банкноти». Краткое содержание книги:
През септември 1928 гг. Шилер тайно преминал съветската граница и се убедил, че „прозорецът“ тук е сигурен. Това не е чудно, тъй като пунктът за преминаване на границата в Рига завеждал такъв „надежден човек“ като монархиста Покровский, а в Двинск (Даугавплис), не по-малко „надеждният“ диверсант Гребньов. Те разполагали с голям щат от опитни водачи, които познавали всички пътечки из псковските блата. Скоро Шилер се върнал в Данциг през същия „прозорец“ и доложил на генерал Глазенап, че пътят е проверен и при престоя си в СССР не срещнал особени трудности, а парите успешно „пласирал“. Имал затруднения само при опитите да намери някой от бившите си бойни другари. Не успял да се свърже с един бивш офицер, както настоявал Глазенап, защото органите на ОГПУ арестували този офицер и го разстреляли за предателство. Шилер се надявал при второто си преминаване през границата да направи всичко както трябва: да пласира парите, да разузнае всичко, да организира диверсионни групи.
Второто си преминаване през границата той възнамерявал да извърши в края на октомври. Преди това опасно пътешествие Шилер получил инструкции от Глазенап, който му дал задачите от името на немското разузнаване. След това Шилер се срещнал с офицерите от 2-ри отдел на генералния щаб на латвийската буржоазна армия, бароните Фиркс и Барби, които представлявали интересите на френското разузнаване, а после и е някой си Судаков, помощник на военното аташе на Англия в Латвия, който уточнил получените по-рано от Шилер задачи от английското разузнаване. То се интересувало освен от всичко друго и от положението в Туркестан.
Почти едновременно с подготовката на Шилер за второто преминаване на границата но заповед на немското разузнаване Бел спешно заминал за Трапезунд, за да установи през Турция връзка с кавказките националисти и да подготви въстание. Няма съмнение, че куфарите му били пълни с фалшиви банкноти. Интересно е, че почти заедно с Бел в Турция пристигнала голяма група офицери от райхсвера със същото задание. Офицерите се представяли за инженери и техници. Тези коварни планове по-късно били разобличени от вестника на германските комунисти „Роте Фа-не“ в броя му от 11 януари 1929 г.
Но да се върнем при бившия кавалер на георгиевския кръст, а по това време троен шпионин и диверсант Шилер. Той взел фалшивите пари и през същия „прозорец“ преминал границата на Съветския съюз. Скоро се появил в Ленинград, където се свързал с бившия корнет от драгунския полк Гайер Алексей Алексеевич. Някога те служили заедно. Бившият корнет работел без особено усърдие в синдикат на кожари. Срещата била много сърдечна и Шилер лесно привлякъл специалиста по кожите към шпионска дейност, след като му дал солидна сума фалшиви пари.
След това с помощта на Гайер гостът от чужбина открил друг свой боен другар, бившия щаб-ротмистър Николай Василиевич Федотов, който заедно с пачка пари получил задачата да следи производствената програма на корабостроителния завод, в който работел. Скоро към него се присъединил и някой си Карташов, бивш драгун.
Шилер си мислел, че началото е положено. Сега не било лошо да премине към изпълнението на следващите задачи. Но той така и не успял да направи следващата крачка.
Един ден Федотов се опитал да плати за пакет кафе с фалшива банкнота. Касиерката на магазина повъртяла парите в ръка и ги върнала с думите: „Груба работа“. Федотов се усмихнал, махнал с ръка и бързо изчезнал в тълпата, като с трепереща ръка стискал в джоба си меката банкнота. След този инцидент той решил да прекъсне временно „охолния живот“ и дал част от фалшивите пари на своя роднина Биткин, който живеел на станцията Званка. Той небрежно подал на Биткин голяма картонена кутия от обувки с марката на фабрика „Скороход“, натъпкана с ба нкноти. Федотов му казал да пусне в оборот малка част от парите, а останалите заедно с кутията да закопаят под пода на банята. Биткин бил потресен от такова количество пари. Той глупаво казал „слушам“ на своя роднина, притиснал кутията към гърдите си и се скрил в своята „дупка“. Как завършило всичко това вече знаем …
На разпита Биткин веднага разказал за „господина от чужбина“, който разполагал с много пари, интересувал се от разни сведения и плащал за тях щедро, но с фалшиви банкноти.
Трябва да се отбележи, че по това време съответните органи вече били получили не един сигнал за появяването на фалшиви пари. Отначало се предполагало, че това е дело на някаква шайка в пределите на страната. Но според експертите от държавната банка качеството на парите било доста високо и те били печатани не от занаятчии. И наистина това били парите, отпечатани в Германия от фирмата „Карумидзе-Бел“ и от друга не по-малко солидна фирма със седалище в Париж. Тя вероятно била финансирана от френското разузнаване и от хората, които крояли планове за възстановяване на изгубените си икономически позиции в Русия. В Париж с тази мръсна работа се занимавали бившият вицегубернатор на град Сувалка Мясоедов, бившият секретар на Разпутин Симанович, белогвардейците Еристов и Литви-нов. Има сведения, че Шилер поддържал тесни контакти и с тази „фирма“.