Пътешествие около света за 80 дни

А Паспарту сериозно се бе замислил за странната случайност, която изпречи отново Фикс на пътя на господаря му. И наистина имаше защо да се учудва. Този несъмнено много мил и любезен джентълмен, когото срещнаха първо в Суец, който после се качи на „Монголия“, слезе в Бомбай, където трябваше да поостане, а после видяха пак на „Рангун“ на път към Хонконг, с една дума следваше стъпка по стъпка маршрута на господин Фог. Така че си струваше да се замисли. Имаше най-малкото странно съвпадение. Какво искаше този Фикс? Паспарту беше готов да заложи чехлите си — той ги бе запазил грижливо, — че Фикс ще напусне Хонконг едновременно с тях и вероятно със същия параход.

Паспарту би размишлявал и цял век и пак нямаше да се досети с каква мисия е натоварен агентът. Той не би си представил, че Филиас Фог е „преследван“ като крадец по целия свят. И тъй като на хората е присъщо да намират обяснение за всяко нещо, ето как Паспарту, внезапно озарен, си обясни постоянното присъствие на Фикс и наистина обяснението му беше доста приемливо.

Всъщност, според него, Фикс беше и можеше да бъде само агент, изпратен по следите на господин Фог от неговите колеги от Реформаторския клуб, за да следи дали наистина обикаля света според установения маршрут.

„Така е! Наистина е така! — повтаряше си почтеният младеж, горд с прозорливостта си. — Това е шпионин, който онези джентълмени са изпратили по петите ни! Колко недостойно! Господин Фог е толкова честен, толкова почтен! Да го дебне някакъв шпионин! Ах, господа от Реформаторския клуб, скъпо ще ви струва това!“

Въпреки че беше очарован от откритието си, Паспарту реши да не казва нищо на господаря си от страх, че той ще бъде много наранен от недоверието на съперниците си. Но си обеща добре да се пошегува с Фикс при удобен случай, и то тайно, без да се разкрива.

В сряда следобед, на 30 октомври, „Рангун“ навлезе в протока Малака, който разделя полуострова с това име от земите на Суматра. Планински островчета — много стръмни и много живописни, скриваха от погледа на пътниците големия остров.

На другия ден, в четири часа сутринта, „Рангун“ пристигна в Сингапур, за да зареди с въглища, с половин ден преднина спрямо установеното разписание.

Филиас Фог записа тази преднина в графата за спечелено време и този път слезе от кораба, придружавайки госпожа Ауда, която бе проявила желание да се разходи.

Фикс, на когото всяко действие на Фог му се струваше подозрително, го последва незабелязано. А Паспарту, който се подсмихваше на това изпълнение на Фикс, отиде да направи обичайните си покупки.

Остров Сингапур не е нито голям, нито внушителен. Планини липсваха, следователно липсваше му и релеф. При все това обаче той очарова със своите малки размери. Това е един парк, прорязан от хубави пътища. Красив впряг с два красиви коня, внесени от Нова Холандия47, превози госпожа Ауда и Филиас Фог сред множество палми с лъскави листа и карамфилови дървета, чиито напъпили цветове дават прочутата подправка. Там пиперовите храстчета заменят трънливите плетове на европейските села. Палми, големи папрати с прелестни листа разнообразяват облика на тази тропическа местност. Мускатови дръвчета с блестящи листа насищат въздуха с упойващ аромат. В горите имаше игриви и кривящи се маймуни, а в джунглите — може би и тигри. На тези, които биха се учудили, че на този относително малък остров тези страшни хищници не са изтребени до крак, ще кажем, че те идват от Малака, като преплуват протока.