Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Какво има, Гилтанас?
Брат й вдигна очи и тъжно се усмихна.
— Прекалено добре ме познаваш. Никога не можех да скрия нещо от теб, дори когато бяхме деца.
— Нещо за татко ли? — изплаши се Лорана. — Чул ли си нещо…
— Не, нищо не знам за нашите хора, освен онова, което ти казах — че са се съюзили с хората и се опитват заедно да изтласкат драконовите армии от Санкрист и островите Ергот.
— Алхана допринесе за това — прошепна Лорана. — Убеди ги, че не могат повече да живеят далеч от света. Дори накара Потиос…
— Разбрах, че го е убедила в много повече от това — каза Гилтанас, без да погледне сестра си и започна да пробива дупки в пергамента с върха на перото.
— Говореше се за женитба — колебливо промърмори Лорана. — Ако е така, сигурна съм, че ще е брак по сметка, за да се обединят хората ни. Не мога да си представя, че Потиос може да обича някого, дори жена, красива като Алхана. Колкото до нея…
— Сърцето й е заровено във Високата Кула на Клерикалите при Стърм — въздъхна брат й.
— Откъде знаеш? — погледна го изненадана Лорана.
— Бяха заедно в Тарсис. Видях лицата им. Знаех и за Звездата. Тъй като Стърм явно искаше да го запази в тайна, не го издадох. Беше добър човек. — Гилтанас се замисли и добави: — Гордея се, че го познавах, а никога не съм мислил, че ще кажа подобно нещо за човек.
Лорана преглътна и избърса очите си.
— Да — прошепна тя задавено, — но не си дошъл да ми кажеш това.
— Не — съгласи се Гилтанас, — макар че е свързано с него. — За момент остана мълчалив сякаш се опитваше да вземе решение, после си пое дъх и продължи: — Лорана, в Санктион се случи нещо, което не казах на Астинус. Няма да го кажа на никой освен на теб, ако поискаш…
— Защо на мен? — попита Лорана и пребледня. Ръката й се разтрепери и тя остави перото.
Гилтанас сякаш не я чу, загледан втренчено в картата.
— От Санктион — трябваше да се върнем в двореца на лорд Ариакас. Не мога да ти кажа повече, защото ще издам онази, която неколкократно ни помогна и рискува живота си, за да спаси колкото се може повече от своите хора. Нощта, когато се криехме там и чакахме да се измъкнем, подслушахме разговор между лорд Ариакас и един от Господарите му. Беше жена. — Гилтанас едва сега я погледна. — Казваше се Китиара.
Лорана не каза нищо, но лицето й стана мъртвешко бледо, а очите — големи и тъмни на светлината на лампата.
Брат й въздъхна, наведе се към нея и сложи ръка върху нейната. Беше студена като на труп и Гилтанас осъзна, че тя вече знае какво ще каже.
— Спомних си какво сподели с мен преди да напуснем Куалинести — че това е жената, която Танис обича, сестра на Карамон и Райстлин. Разпознах я по това, което разказваха братята й за нея, но бих я познал винаги — тя и Райстлин много си приличат. — Гилтанас замълча, чудейки се дали трябва да продължи. Лорана седеше напълно неподвижна, а лицето й напомняше ледена маска.
— Прости ми, че ти причинявам болка, но трябва да знаеш. — Той преглътна мъчително. — Китиара се подиграваше на Танис и каза… — Гилтанас се изчерви.
— Не, не мога да повторя думите й, но те са любовници.
Тя ясно го подчерта. Дори поиска разрешението на Ариакас да го повиши в ранг на генерал в Драконовата армия в замяна на информацията, която той щял да й даде. Нещо, свързано с Мъжа със Зеления камък…
— Млъкни! — прошепна сестра му.
— Съжалявам, Лорана! — Гилтанас стисна ръката й. — Знам колко много го обичаш. Сега разбирам какво е да обичаш някого толкова силно. — Той затвори очи и сведе глава. — И разбирам какво е някой да предаде любовта ти…
— Остави ме, Гилтанас — прошепна Лорана.
Той погали ръката й с мълчаливо съчувствие, стана и тихо излезе от стаята, като затвори вратата след себе си.
Лорана дълго седя без да помръдне. После, стиснала твърдо устни, взе перото и продължи да пише оттам, където беше спряла преди да влезе брат й.
Глава 9
Победа.
— Нека ти помогна — предложи услужливо Тас.
— Аз… не! Чакай! — изкрещя Флинт, но твърде късно.
Енергичният кендер вече бе сграбчил ботуша му, повдигна го и джуджето удари главата си в мускулестото тяло на младия дракон. Като размахаше диво ръце, то го сграбчи за врата и увисна на него, полюшвайки се във въздуха като торба, окачена на пирон.
— Какво правиш? — попита Тас, загледан в него. — Не е време за игра. Хайде, опитвам се да ти помогна…
— Престани! Пусни ме! — изрева Флинт и изрита ръцете му. — Дръпни се ти казвам!