Дракони на пролетната зора

Стреснат, Флинт се обърна, за да види кой говори.

— Благородни и уважаеми сир — повтори Кхирсах на езика на джуджетата и сведе голямата си глава.

Флинт бързо отстъпи, препъна се в Таселхоф и го събори на земята.

Драконът протегна глава, захапа лекичко кожения елек на кендера с огромните си зъби и го вдигна като новородено котенце.

— Аз… аз не знам — заекна Флинт, объркан и почервенял от удоволствие, че драконът се обръща към него по този начин. — Някои могат… а други не. — Възвърнал достойнството си, той реши да не показва страха си. — Правил съм го много пъти. Да яздя дракон не е нещо ново за мен. Просто, просто аз…

— Никога през живота си не си яздил дракон! — прекъсна го възмутено Тас. — И… ох!

— Просто напоследък имах да върша по-важни неща — каза високо Флинт, като го смушка в ребрата — и ще ми трябва малко време, за да вляза във форма.

— Разбира се, сир. Мога ли да те наричам Флинт?

— Ами… да — прокашля се джуджето.

— А аз съм Таселхоф Бърфут — представи се кендерът и протегна малката си ръчичка. — Флинт не ходи никъде без мен. О, забравих, че нямаш ръка. Е, няма значение. Как се казваш?

— За смъртните името ми е Пламтяща искра. — Драконът склони грациозно глава. — А сега, сир Флинт, ако наредиш на оръженосеца си, кендера…

— Оръженосец! — изуми се Тас, но драконът не му обърна внимание.

— Ако му наредиш да дойде тук, ще му помогна да подготви седлото и копието за теб.

Флинт замислено се почеса по главата, после направи великодушен жест.

— Оръженосецо — нареди той на Тас, който го гледаше с отворена уста, — иди и направи каквото ти казват.

— Аз… ти… ние — заекна кендерът, но не успя да довърши, защото драконът отново го повдигна от земята. Впил здраво зъби в кожения му елек, Кхирсах безцеремонно го пусна върху седлото, прикрепено към тялото му.

Тас, очарован от мисълта, че се намира на гърба на дракон, млъкна, както очакваше Кхирсах.

— Слушай, Таселхоф Бърфут — каза той, — ти се опитваше да повдигнеш господаря си; на седлото с гърба напред. Правилното положение е това, в което си сега. Металното гнездо на копието трябва да бъде отпред и вдясно от ездача и да сочи точно напред от гънката на дясното ми крило и над рамото. Разбираш ли?

— Разбирам! — изписка Тас възбудено.

— Щитът, който виждаш на земята, ще ви защити от повече го драконови дихания.

— Охо! — извика джуджето и като кръстоса ръце, го погледна упорито. — И какво значи повечето? А как ще летя и ще държа копие и щит едновременно? Да не говоря, че проклетият щит е по-голям от мен и кендера взети заедно.

— Мислех, че си го правил и преди, сир Флинт! — подигра му се Тас.

Лицето на джуджето почервеня от гняв и то изкрещя, но Кхирсах успокояващо се намеси:

— Сир Флинт вероятно не е свикнал с този най-нов модел, оръженосецо Бърфут. Щитът се прикрепя над копието, което се мушка през тази дупка, подпира се на седлото и се плъзга в двете посоки. Когато ни нападат, просто се скривате зад него.

— Подай ми го, сир Флинт! — извика кендерът. Мърморейки, джуджето отиде до огромния щит, който лежеше на земята. Стенещ под тежестта му, успя да го вдигне и с помощта на дракона и кендера го закрепи. След това Флинт се върна за драконовото копие. Накланяйки го назад, той подаде върха му на Тас, който го хвана и след като едва не падна от седлото, го пъхна през дупката на Щита. Когато влезе на мястото си, копието се уравновеси и малката ръка на кендера с лекота го насочваше.