Дракони на пролетната зора

Тас отново видя сините дракони под себе си. Предводителят им се беше издигнал високо, размахвайки с огромните си криле. Беше уплашен и леко ранен — на задните му хълбоци, където ноктите на Кхирсах бяха пронизали грубата му кожа — имаше кръв. Внезапно ездачът му ги посочи.

Тас рискува да погледне зад себе си и затаи дъх. Гледката беше величествена. Бронз и сребро проблясваха на слънцето, когато драконите от Уайстоун излязоха от облачното си прикритие и с крясък се спуснаха върху противника. Ятото веднага се разкъса. Сините се бореха да наберат височина и да не позволят на преследвачите си да ги атакуват отзад. Тук-там се завързаха битки. Една светкавица проблясна и едва не ослепи кендера, когато големият бронзов дракон от дясната му страна изкрещя от болка и започна да пада с почерняла горяща глава. Тас видя как ездачът безпомощно стиска юздите, а устата му е отворена в мълчалив писък, когато двамата се сгромолясаха.

Кендерът се загледа в земята, която все повече се приближаваше и се зачуди какво ли ще е ако се строполят върху тревата. Но нямаше много време за чудене, защото внезапно Кхирсах изрева.

Синият водач ги видя и чу предизвикателния му вик. Без да обръща внимание на другите дракони, които се биеха в небето над тях, той и ездачът му полетяха насреща им, за да продължат двубоя.

— Сега е твой ред, джудже! Приготви копието! — изкрещя Кхирсах. Той разпери мощните си криле и се издигна, за да има пространство за маневриране и да даде време на Флинт да се подготви.

— Аз ще хвана юздите! — извика Тас.

Но не разбра дали джуджето го чу. Тръпнещ от нетърпение, Тас не можеше да направи нищо, освен да държи юздите и да гледа как Флинт мърда сивите си пръсти, докато най-накрая закрепи дръжката на копието под рамото си и я застопори, както му беше казано. После погледна право напред с безизразно лице.

Кхирсах първо се издигна, след което полетя хоризонтално и Тас се огледа учуден къде са враговете им. Внезапно младият дракон се впусна напред и кендерът шумно си пое дъх. Точно пред тях бяха техните противници!

Видя как синият дракон отваря огромната си зъбата уста и като си спомни за светкавицата, се скри зад щита. След малко се подаде и погледна към Флинт, който продължаваше да стои изправен и мрачно да се взира към приближаващия дракон. Кендерът го обгърна през кръста, сграбчи брадата му и скри главата му зад щита. Край тях с трясък проблесна светкавица и внезапният гръм едва не ги оглуши. Кхирсах изрева от болка, но продължи да лети.

Драконите се сблъскаха челно и копието прониза жертвата си.

За миг всичко, което виждаше Тас бяха сини и розови петна. По едно време ужасяващите, яростни очи на дракона на се втренчиха в него заплашително. Проблеснаха нокти. Кхирсах изпищя, синият извика. Земята се въртеше неистово, докато борещите се дракони падаха към нея.

„Заклещили сме се“, осъзна Таселхоф вцепенен.

Драконовото копие беше пропуснало целта си. То се прегъна и се заклещи под рамото на дракона. Синият отчаяно се бореше да се освободи, но Кхирсах, изпълнен с войнствена ярост, се нахвърли върху него с острите си зъби и нокти.