Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Той затваря очи и започва да хлипа. Лорана слага ръка на рамото му, очите й го гледат с безмълвно състрадание. Гилтанас се овладява и продължава да разказва.
— В една пещера в дъното на вулкана имаше олтар на Такхисис. Не мога да ви кажа какво представлява, защото беше покрит със зелена кръв и черна слуз и приличаше на отвратително растение, поникнало от скалата. Около него стояха злите жреци на Такхисис и Черни магьосници. Силвара и аз наблюдавахме с ужас как един от тях сложи златно драконово яйце върху страховития олтар. Скръстили ръце, жреците и Черните магьосници започнаха да изричат заклинание. Думите изгаряха умовете ни. Вкопчихме се един в друг, уплашени да не обезумеем от злото, което чувствахме, но не разбирахме. И тогава… златното яйце, положено върху олтара, започна да потъмнява. Пред очите ни то стана зелено, после черно и се разчупи. От него се показа подобно на ларва създание. Беше отвратително и грозно и от вида му ми призля. Исках да избягам, но Силвара разбра какво става и отказа да си тръгне. Продължихме да наблюдаваме как ларвата разцепи покритата със слуз кожа и от тялото й се появи… грозната фигура на драконянин.
При това разкритие всички ахват от учудване. Гилтанас обгръща главата си с ръце. Не може да продължи. Лорана го прегръща и успокоява, той се обляга на нея. Най-накрая на пресекулки си поема дъх.
— Силвара и аз… едва не бяхме разкрити. Благодарение на нашия закрилник успяхме да се измъкнем от Санктион стигнахме по непознати за хората и елфите пътеки до древното леговище на добрите дракони.
Гилтанас въздъхва. Лицето му се изпълва с покой.
— В сравнение с ужасите, които преживяхме то беше като сладка почивка след нощ на трескави кошмари. На такова красиво място трудно можехме да си представим, че онова, което видяхме, е било истина. Отначало драконите отказаха да повярват, когато Силвара им разказа какво става с яйцата им. Някои дори я обвиниха, че си го е измислила, за да ги накара да ни помогнат. Но дълбоко в сърцата си всички разбираха, че говори истината и накрая признаха, че са били измамени и Клетвата вече не ги обвързва. Върнаха се в Монумента на Драконите и помогнаха за изработването на драконови копия, както са го правили за Хума преди много време. Донесоха със себе си и Големите копия, които могат да се прикрепят към самите дракони, както сме виждали на картините. Сега можем да яздим драконите и да се бием с техните Господари в небето.
Гилтанас добавя още няколко дребни подробности, които не е нужно да записвам. После сестра му го отвежда в двореца, за да си починат. Боя се, че ще мине дълго време преди ужасът им да избледнее, ако това изобщо стане. Както толкова много красиви неща на света, може би тяхната любов ще стане жертва на мрака, който е разперил нечистите си криле над Крин.“
Така завършва описаното от Астинус от Палантас за Клетвата на Драконите. Бележка под линия съобщава, че повече подробности за пътуването на Гилтанас и Силвара до Санктион, приключенията им там и трагичната история на тяхната любов са били записани от Астинус по-късно и може да бъдат открити в следващите томове на Хрониките.
Лорана остана до късно да пише заповедите си. Само ден беше минал от пристигането на Гилтанас и сребърните дракони, но плановете й как да обсади враговете вече се оформяха. След още няколко дни щеше да поведе ята с ездачи, за да изпита новите драконови копия в битка.
Надяваше се първо да завземе крепостта на Вингаард и да освободи затворниците и робите. После планираше да продължи на югоизток, изтласквайки драконовите армии, за да ги приклещи между войските си и планините Даргаард, които отделяха Соламния от Естуилд. Ако успееше да си върне и пристанищния град Каламан, можеше да прекъсне снабдяването, на което разчиташе драконовата армия, за да оцелее в тази част на континента.
Тя така се бе съсредоточила върху плановете си, че не чу предупреждението на стражата пред стаята й, нито отговора му. Вратата се отвори, но тъй като помисли, че е някой от помощниците й, не вдигна глава, докато не записа заповедите си в най-големи подробности. Едва когато влезлият си позволи свободата да седне на стола срещу нея, Лорана го погледна стресната.
— О! — възкликна тя и се изчерви. — Гилтанас, извинявай. Как си? Тревожех се…
— Добре съм — каза рязко елфът. — Толкова съм уморен, но не мога да спя след Санктион. — Той замълча и се взря в картите, които беше разгърнала на писалището. Разсеяно взе едно подострено перо и започна да го глади между пръстите си.