Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— О, не… Умря ли? — Джослин се закова на място, смразена от тъгата, която я завладя. Значи Дейвид си бе отишъл, слабото му тяло се бе вкочанило, а зелените му искрящи очи завинаги се бяха затворили. А тя дори не си беше вкъщи. Краткото й вчерашно посещение значи е било за сбогом. Нищо чудно, че Сали бе поискала да пийне нещо.
— Тъкмо напротив — продължи гувернантката със силния си, добре школуван глас. — Доктор Кинлок му направи блестяща операция и най-вероятно Дейвид не само ще оживее, но и напълно ще се възстанови.
Той щеше да живее? Думите й причиниха по-голям шок, отколкото би била новината за смъртта му. Замаяна от опитите да проумее тази неочаквана вест, Джослин пристъпи и се вкопчи в облегалката на едно кресло. Наистина би било чудесно, ако думите на зълва й са истина. Дейвид заслужаваше да живее и да бъде щастлив.
Но във вихъра на радостта тревожна мисъл прониза съзнанието й: жив съпруг не влизаше в сделката!
— Знам, че искате да умре. — Сали се изправи и приближи към Джослин. Очите й блестяха. — Може би е по-добре да остана тук, за да го пазя, докато се възстанови достатъчно и го преместя от дома ви. Може да решите да се погрижите сама за смъртта му след като животът му вече е вън от опасност.
Джослин усети как кръвта се отдръпва от лицето й.
— Как може да говорите така. Наистина исках да стана вдовица, но не съм желала смъртта на Дейвид. Макар че вие едва ли проумявате разликата. — Тя се олюля, заобиколи креслото и се отпусна в него, разкъсвана от желанието да издере очите на Сали.
Почувства нещо студено, вдигна глава и видя, че докторът бе пъхнал в ръката й чаша с коняк, а очите му я гледаха с професионална загриженост.
— Изпийте това, лейди Джослин. Ще ви помогне да превъзмогнете шока.
Младата жена послушно отпи, но се задави с течността, която опари гърлото й. Хирургът се оказа прав, тъй като умът й отново заработи. Втренчи се в питието си, опитвайки се да подреди чувствата си.
За нищо на света не съжаляваше, че Дейвид Ланкастър ще живее. Но как щеше да се отрази това на плановете й за Кандоувър? Дори и херцогът да се влюби в нея, тя нямаше да може да се омъжи за него. От тази мисъл й се доплака.
Осъзнавайки, че в главата й цари пълен хаос, тя се опита да отклони вниманието си. Например върху хирурга, който не й изглеждаше толкова отблъскващ, след като се вгледа по-внимателно в него. Може да бе разрошен и раздърпан, но погледът му бе интелигентен и изпълнен със съчувствие, докато накратко описваше причината за тежкото състояние на майора и какво бе направил, за да го излекува.
Когато лекарят спря да говори, Джослин му се усмихна искрено.
— Много ви благодаря, доктор Кинлок. Свършили сте чудесна работа. Познавам отскоро майор Ланкастър, но със сигурност светът ще е по-хубаво място, след като той е жив.
Пред отвратения поглед на Сали хирургът едва ли не започна да мърка, явно очарован от неустоимата усмивка на лейди Джослин. Дори и най-умният мъж не можеше да разпознае обикновената мръсница, скрита под маската на благородна дама.
Но щом си го помисли, Сали се засрами от себе си. Явно конякът й бе подействал зле на празен стомах. Обвинението й, че лейди Джослин Кендъл може да се опита да навреди на Дейвид, също се дължеше на изпития алкохол. В мига, в който изрече обвиненията, й идеше да си отхапе езика, и то не само заради неодобрителния поглед на Кинлок. Лейди Джослин изглеждаше удивително уязвима, също като сритано дете. Кой би могъл да очаква, че тази мръсница можела да изпитва подобни чувства? Вероятно се бе вбесила от обидата, накърнила достойнство й.
Независимо от всичко Сали бе длъжна да си признае, че се бе държала доста невъзпитано с домакинята. Макар че извиненията не спадаха към нейните умения, тя неохотно проговори:
— Съжалявам за това, което казах преди малко, лейди Джослин. Сигурна съм, че за Дейвид ще се грижат добре, докато го прибера оттук. Още утре ще се заема с търсенето на друга квартира, където да го приютя веднага, щом състоянието му позволи, за да не изпитвате повече неудобства от присъствието му.
— Не е необходимо да се избързва. Къщата е достатъчно голяма, за да бъде разквартирувана в нея цяла рота или поне един взвод. — Отново възвърнала обичайната си студенина, лейди Джослин се изправи. — Доктор Кинлок, ще ми изпратите ли сметката, която ви дължа за услугата? Мога да ви уверя, че заплащането ще съответства на резултатите.
Кинлок погледна към Сали.
— Госпожица Ланкастър ме ангажира и се надявам, че тя ще ми плати.
— Глупости, тази отговорност е моя.
Лейди Джослин подари на хирурга още една от дивните си усмивка. Сали бе принудена да признае, че с такава ослепителна усмивка тази дама можеше да си проправя път навсякъде. Можеше даже и да прикрива недостатъците в характера си.