Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
— Винаги ли сте тъй изтощен след операция? — попита младата жена, когато забеляза, че ръцете на Кинлок треперят, докато си наливаше уискито.
Той сякаш се смути.
— Да. По време на операция ръцете ми са непоклатими като скала, но след това не мога да повярвам, че съм бил толкова безразсъден, за да я направя. Много е трудно да режеш човешко тяло, особено когато знаеш колко страда пациентът. Но понякога хирургията е единственият лек, както в днешния случай. — Глътна на един дъх половината уиски, доля си чашата, седна на дивана и продължи да пие с по-бавно темпо.
Сали отпи от коняка, бе отличен.
— Какво бе онова нещо с отвратителната миризма, с което намазахте раната? — попита тя.
Кинлок се ухили.
— Наистина ли искаш да знаеш?
— Да, моля ви.
— Плесенясал хляб, накиснат във вода.
— Мили Боже! След като маниакално държахте на чистите инструменти, сте сложили това мръсно нещо върху раната на Дейвид? — възкликна Сали, искрено ужасена.
— Знам, че изглежда странно, но по света се използват плесенясали материали за превръзки на раните — обясни хирургът. — В Китай използват плесен от пресечена соя. Казвали са ми, че в Източна и Южна Европа селяните слагат стар хляб в торби, окачени на покривните греди. Когато някой се нарани, те взимат къшей плесенясал хляб. Натопяват го във вода и налагат раната.
— Забележително! — Сали винаги бе проявявала ненаситно любопитство, което бе добро качество за учител. — А вие имате ли плесенясал хляб във вашия килер?
Той поклати глава.
— Тази плесен ми я даде един руски моряк, който твърдеше, че е най-добрата от всички, които е използвал. Пробвах я и установих, че броят на инфекциите намаля наполовина. Подхранвах я през последните осем години.
— Какво ви накара да използвате толкова необичайно лечебно средство?
— Пътувал съм много по света и съм изучавал народната медицина. Колегите ми традиционалисти се отнасят с презрение към нея. Една от целите, които съм си поставил, е да изследвам народни лекове и да открия кои наистина вършат работа. — Усмихна се. — Например не вярвам, че слагането на нож под детското легло намалява болката наполовина, но настойката от кора на върба наистина намалява треската. Щом открия нещо подобно, прилагам го в практиката си.
Сега, след като операцията на Дейвид бе преминала успешно, Сали откри, че се интересува от Кинлок повече като човек, отколкото като хирург.
— Какви са целите ви в живота?
— Да спасявам от смъртта, колкото се може повече хора и колкото е възможно по-дълго време. Смъртта все пак винаги побеждава, но Бог ни помага да се борим с нея. — Лицето му бе придобило мрачно изражение.
За да прогони тъгата от очите му, Сали вдигна чашата си.
— Нека пием за днешната победа над смъртта!
Изражението му се проясни, Кинлок чукна чашата си в нейната и едновременно отпиха. Сали наля по още една чаша и се унесоха в разговор, отпуснати и доволни след напрежението от операцията. Тя му разказа за работата си като гувернантка, а той й сподели за обучението си в Единбург и Лондон. След като завършил образованието си, той бе станал корабен лекар, което го бе отвело в най-отдалечените и непознати кътчета на света. По-късно станал военен лекар, усъвършенствайки уменията си в кървавите изпитания на битките.
Във всяка негова дума Сали усещаше страстта, с която говореше за професията си. Луд шотландец, как ли не! Мислено благослови доктор Рамзи, задето я бе изпратил при този човек, който със сигурност бе единственият хирург в Англия, способен да спаси брат й.
Глава 8
Уморена от дългия ден далеч от дома, когато най-после се прибра, Джослин почти подмина салона на долния етаж, но се спря щом дочу женски глас. Дали гневът на леля Лора бе отминал и тя се е върнала?
Отвори вратата, надявайки се предположението й да се окаже вярно. За съжаление обаче видя не леля си, а недодяланата си зълва, която пиеше в компанията на разрошен и раздърпан мъж, когото Джослин виждаше за пръв път. Лицето й се изопна заради подобен род волности, които си позволяваха в къщата й, но си припомни обещанието да бъде търпелива и понечи да си тръгне. Сали може и да си бе пийнала повечко, но едва ли щеше да задигне сребърните прибори, които и без това не се съхраняваха в салона.
Преди обаче господарката на дома да успее да се върне назад, Сали вдигна глава и я видя.
— Имам лоши новини за вас, лейди Джослин.