С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Тя видя вълнението ми, но не го разгада.
— Съжалявам, ако съм те накарала да се почувстваш неудобно — прошепна тя. — Просто мислех на глас, без да си дам сметка как ще се отрази това върху теб.
— Не си виновна с нищо — прекъснах я и взех лицето й в ръце. — Просто… досега никой не ми е казвал такива думи.
Замълчах, наивно реших, че ако успея да задържа думите в себе си, ще се измъкна от клопката и бурните чувства щяха някак си да отминат.
— Нямаш представа колко много значат за мен последните няколко дни — не се сдържах. — Запознанството ни е най-хубавото нещо, което някога ми се е случвало.
Спрях отново и се поколебах. Не го ли кажех сега, нямаше да мога да го кажа никога.
— Обичам те — прошепнах.
Винаги съм си представял, че ще е много трудно, но се оказа, че не е така. Бях абсолютно уверен в любовта си и въпреки че се надявах един ден да чуя същите думи и от нея, най-важното беше, че го казах и бях готов да й дам сърцето си, без да търся гаранции за взаимност.
Навън започна да застудява. Локвите блестяха като разтопено сребро на лунната светлина. Облаците се разкъсаха и звездите между тях затрептяха, сякаш ми намигаха и се радваха на смелостта ми.
— Минавало ли ти е някога през ума нещо подобно? — разтвори широко очи тя. — Имам предвид ти и аз заедно?
— Не — признах неохотно.
— Това ме плаши мъничко.
Стомахът ми се сви, сякаш ме бяха ударили. Разбира се, тя не изпитваше същите чувства към мен.
— Не е нужно да ми отговаряш — побързах да кажа. — Не ти признах, за да…
— Знам — прекъсна ме тя. — Ти не разбираш. Не съм изплашена от думите ти, а защото в същия момент мислех да ти кажа същото. Обичам те, Джон!
Дори и сега не съм сигурен как точно се случи. В един момент си говорехме, в следващия тя се наведе към мен и за миг се изплаших, че ако я целуна, ще разваля магията, но беше твърде късно да спра. Когато устните й срещнаха моите, разбрах, че дори да живея сто години и да посетя всяко непознато кътче на света, никога няма да забравя мига, когато целунах моето момиче за пръв път. Разбрах още, че ще я обичам вечно.
9.
Останахме на строежа до късно през нощта. Оттам отидохме на плажа и се разхождахме, докато тя започна да се прозява. Изпратих я и я целунах под лампата над външната врата.
Въпреки че бях мислил за Савана целия предишен ден, това беше нищо в сравнение със следващия. Чувството беше различно, но умът ми беше само и единствено в нея. Усмихвах се без причина и дори и баща ми го забеляза, когато се върна от работа. Не го коментира, аз и не очаквах, но когато ми каза, че се готви да прави лазаня, и аз го потупах ентусиазирано по рамото, не се стресна като друг път. През цялата вечеря и после, докато стана време да се оттегли в кабинета си, му говорих за Савана. Той не каза много, но мисля, че се зарадва заради мен и остана още по-доволен от факта, че споделям с него. Вечерта се прибрах късно и намерих в шкафа поднос прясно изпечени кифлички с фъстъчено масло и бележка, че в хладилника има мляко.
Заведох Савана на сладолед, после разгледахме туристическата част на града. Разходихме се из магазините и аз открих, че се интересува от антики. По-късно отидохме да погледнем бойния параход, но не останахме дълго. Тя се оказа права — беше скучно. После се прибрахме в къщата и седнахме около огъня е колегите й.
Следващите две вечери прекарахме вкъщи. Татко беше готвачът. Първата вечер Савана не отвори дума за монетите и разговорът куцаше. Тя се постара да създаде непринудена атмосфера, надяваше се да ни накара да се разкрием един пред друг, но той се съсредоточи върху чинията си и предимно слушаше. Когато тръгнахме, едната й вежда бе повдигната нагоре и въпреки че не ми се искаше да си промени първоначалното мнение за него, знаех, че е точно така.
Но на следващата вечер, неочаквано за мен, тя отново поиска да отидем у дома. Двамата с баща ми скоро се намериха в кабинета му и прекараха около час, увлечени в разговор за колекцията. Аз ги гледах от моето място на стъпалото на прага и се чудех какво ли си мисли Савана за ситуацията, с която лично аз отдавна се бях примирил. Молех се да й е по-интересно отколкото на мен. Когато поехме с колата обратно към плажа, разбрах, че няма за какво да се тревожа. Тя заговори за него с възторг и оцени високо факта, че ме е отгледал сам. Не знаех какво да отвърна, но си отдъхнах. Изглежда, бе започнала да възприема татко какъвто е.