С дъх на канела
- Автор: Спаркс Николас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «С дъх на канела». Краткое содержание книги:
Савана Лин Къртис е ученолюбива, отличничка на випуска, ръководи организация за подпомагане на бездомните и умее да преценява човек по очите.
Те са различни като морето и пясъка, а случайната им среща е бурна като рева на прибоя. Савана променя Джон, намира път към него и единствена успява да проникне отвъд стените, които е изградил около себе си.
Докосването между жената с дъх на канела и Джон трае само миг, но оставя белег за цял живот.
Тя започна да изстрелва една след друга думите като картечница.
— Той започва да мачка гърдите и, разкъсва роклята и бикините й, ляга върху нея и е толкова тежък, че тя не може да го избута, чувства се напълно безпомощна и започва да го моли да спре, защото никога досега не го е правила, но е замаяна, езикът й е надебелял и не може да говори, нито да извика за помощ. Добре, че друга двойка, наела стаята, се появява и тя успява да избяга оттам, обляна в сълзи и със скъсаната рокля в ръка. Успява да се довлече до тоалетната и не спира да плаче. Другите момичета случайно влизат и виждат размазания грим и скъсаната рокля и вместо да я подкрепят, започват да й се смеят, казват, че е трябвало да предвиди какво ще стане и всъщност си го заслужава. Накрая тя успява да се обади на един приятел. Той пристига веднага и е достатъчно благороден, за да не задава никакви въпроси, докато я откарва обратно в общежитието.
Когато свърши разказа си, кръвта ми кипеше. Не съм светец, но никога през живота си не бих насилил жена да направи нещо, което не иска.
— Много съжалявам — беше единственото, което успях да измисля.
— Няма защо да съжаляваш. Не си го направил ти.
— Просто не знам какво друго да кажа, освен ако…
Гласът ми замря. Тя вдигна лице към мен и бузите й бяха мокри от сълзи. Сърцето ме заболя.
— Освен какво?
— Освен ако не искаш… де да знам, да пребия оня боклук.
Тя се засмя тъжно.
— Знам, че би го направил.
— Аз… такова, сериозно.
Тя ми се усмихна отново и погледът й беше едновременно тъжен и невинен като на дете.
— Затова няма да ти кажа името му. Но съм трогната. Беше много мило от твоя страна.
Стана ми приятно, че го каза. Отново се загледахме в нощта пред нас със здраво преплетени една в друга ръце. Дъждът най-сетне бе спрял и музиката от съседната врата отново достигна до ушите ми. Не знаех песента, но беше нещо от ранната ера на джаза. Едно от момчетата във взвода си падаше по джаз.
— Ето това имах предвид, когато казах, че първата година не беше лесна за мен. Исках да прекъсна следването си. Мама и татко, господ да ги поживи, си мислеха, че просто ми е мъчно за дома, и настояха да остана. Но тогава научих нещо за себе си. Разбрах, че имам достатъчно сили да премина през нещо подобно и да оцелея. Знам, че можеше да бъде по-лошо. Много по-лошо. Но за мен и това беше достатъчно. Успях да си взема поука.
Но аз мислех за нещо, което бе казала преди.
— Тим ли беше приятелят с колата?
Тя се сепна и вдигна глава.
— На кого другиго би телефонирала? — разсъдих на глас.
Тя кимна.
— Прав си. Той беше чудесен. Досега не ме е питал за подробности и аз не съм споделяла нищо с него. Но оттогава започна да се държи покровителствено и това не ми харесва много.
Замълчахме и аз размислих върху случката. Възхитих се на проявената от нея смелост, не само през онази вечер, но и след това.
Ако не бе споделила сама, никога нямаше да се досетя, че й се е случило нещо подобно. Защото въпреки всичко тя продължаваше да гледа оптимистично на живота.
— Обещавам ти, че ще бъда истински джентълмен — промълвих в ухото й.
Тя ме погледна учудено.
— Какво говориш?
— Тази вечер. Утре. Когато и да е. Аз не съм като онзи боклук.
Савана прокара пръст по брадичката ми и от допира й кожата ми настръхна.
— Знам, глупчо — каза нежно тя. — Защо иначе ще съм с теб?
Гласът й беше толкова нежен, че едва се въздържах да я целуна. Знаех, че моментът не беше подходящ, но не можех да мисля за нищо друго.
— Знаеш ли какво ми каза Сюзан първата вечер, когато ти си тръгна и аз отидох при тях?
Аз я погледнах в очакване.
— Каза, че я плашиш. Че не би искала да остава насаме с теб.
— Чувал съм и по-лоши неща за себе си — уверих я с усмивка аз.
— Не, не става дума затова. Думите й показват, че нищо не разбира. Когато на плажа ми подаде чантата, аз погледнах в очите ти и видях благородство и увереност, дори и нежност, но нямаше нещо плашещо. Знам, че звучи невероятно, но имах усещането, че вече те познавам.
Извърнах поглед, без да отговоря. Уличната лампа оцвети надигащата се от загрятата земята мъгла. Щурците бяха подхванали своята песен, подсвиркваха си весело един на друг. Преглътнах, защото гърлото ми беше пресъхнало. Погледнах към Савана, после към тавана, след това забих поглед в краката си и накрая отново се взрях в очите й. Тя стисна ръката ми и аз поех дълбоко въздух. Зачудих се как така се случи по времето на един най-обикновен отпуск, в това най-обикновено място да срещна такова необикновено момиче и да се влюбя до полуда. В Савана Лин Къртис.