Целувката на прокудения
- Автор: Хейстингс Сюзън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на прокудения». Краткое содержание книги:
Слугините мъкнеха красиво подредени плата към долния етаж на палата. Там се събираха многобройните гости, рицари с пажовете и свитата си, за да закусят, когато не бяха поканени на трапезата на княза в тържествената зала. Гостите нощуваха в специално предвидените за тях спални помещения в предната част на замъка, между външната и вътрешната порта. Помещенията бяха строго разделени на мъжки и женски и дори брачните двойки се виждаха едва сутринта на закуска.
Изабела се мяташе неспокойно в леглото си, по някое време даже се зави презглава. Макар че женските покои се намираха в жилищната кула, доста настрани от голямата централна сграда, в която бяха тържествената зала и помещението за аудиенции, тя чуваше ясно непрекъснатия тропот на прислугата по каменния под и дървените стъпала. За бога, защо не са се сетили да посипят подовете с прясна слама? — запита се в полусън принцесата.
В жилищната кула живееха всички постоянни обитатели на замъка, като се започне от княза, който обитаваше великолепните покои в средната част, и се стигне до стражите, чиито квартири бяха от двете страни на входа. При нужда те трябваше да станат първи, за да защитават дома на господаря.
Естествено днес никой не мислеше да защитава замъка срещу безбройните гости. Днес всеки беше добре дошъл, за да присъства на големия ден на Изабела и да празнува с нея и баща й.
— Събудете се, Ваше височество, първите гости са вече пред вратата и настояват да ви поздравят! — извика Матилда и издърпа завивката от ръцете й.
Изабела изръмжа недоволно и се опита да си я върне.
— Не бъди жестока, Матилда! — изохка тя. — Вече не сме в манастира, та да ставаме посред нощ за молитва. Искам да се наспя.
— Днес не може. Как ще спите, като сте в центъра на празника!
Трите компаньонки на принцесата, които вече бяха станали и дори се бяха облекли, наобиколиха леглото и се опитаха с весели шеги и закачки да я накарат да стане. Тежкото легло заскърца застрашително, когато момичетата заскачаха по него като млади кончета. Те гъделичкаха Изабела, дърпаха нощницата й, а накрая направо я избутаха от леглото.
— Мъчителки! — простена Изабела и подскочи, когато една от слугините, чакащи да я измият и облекат, напръска лицето й със студена вода.
— Така бузките стават по-розови — изкиска се Виктория и изтри лицето й с мъхеста кърпа. Момичетата облякоха принцесата в дълга бяла риза и сложиха върху нея богато избродирана туника. Изчеткаха буйните руси къдрици, сплетоха ги и ги увиха на венец на тила. Покриха главата й с фин воал и й сложиха княжеската коронка. Тясната златна диадема с искрящ рубин в средата беше знак за високия й произход и светската й власт.
В новата премяна целият външен вид на Изабела рязко се промени. Гордо изправена, с високо вдигната глава, тя стоеше неподвижна, устремила поглед в далечината, и понасяше мълчаливо старанията на момичетата да я направят съвършена — да пригладят и последните гънчици, да наместят гънките. Реагира едва когато на прага застана баща й, за да й поднесе поздравленията си.
Князът застана пред нея, разпери ръце и на лицето му заигра смутена усмивка. Очите му плуваха в сълзи.
— Ела до сърцето ми, скъпо дете — каза той с пресекващ глас. — Днес е необичаен ден за мен. Радвам се, че си върнах любимата дъщеря, но радостта ми е примесена с мъка, че много скоро ще я загубя. Отвън чакат десетки смели и благородни воини, за да спечелят ръката ти в честна битка. Ако през последните дни те почетоха с думи и песни, днес ще вдигнат копията си и ще се бият за принцесата. Какво по-висше благо има за един рицар от тази скъпоценна награда?
Изабела вдигна вежди. Значи тя беше награда, трофей, купа, която се връчва на победителя! Ала побърза да прогони тази неприятна мисъл. По-добре да мисли за рицаря Михаел от Драхенфелз. Нима имаше по-прекрасно усещане от това да му хвърли копринената си кърпичка, след като той извоюва победата в турнира! Той щеше да коленичи пред нея в пясъка на турнирната арена, да вдигне към нея погледа на сините си очи, с усмивка на устните, които я бяха целували толкова пламенно! Бузите й запламтяха в радостно очакване, но когато погледна баща си, бързо стана отново сериозна.