Най-страхотното шоу в космоса
- Автор: Ранкин Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Павел Талев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Най-страхотното шоу в космоса». Краткое содержание книги:
Ала това не е обикновен цирк. Това е циркът на професор Мерлин, който пътува между планетите в параход от викторианската епоха. Артистите в този цирк изпълняват номера, които чисто и просто са невъзможни. А професорът има една задачка за Реймънд — той трябва да освободи двеста пленници, задържани на Сатурн и да спаси Земята до петък.
На най-добрия приятел на Реймънд — Саймън — също не му е лесно. Той несправедливо е обвинен в убийство, след което попада в лапите на зловещата организация З. В. Я. Р. (членовете й очакват края на света, като се прекланят пред култа на получовека-полупиле Сатан-Кокошката). Дори с помощта на книгата от бъдещето нещата май трудно ще се оправят до петък…
— Приключи ли? — попита професорът.
— Не — каза Реймънд. — Да — каза Реймънд. — Не знам — каза Реймънд. — Кажи ми какво става?
— Драго ми е да го сторя. — Професорът наля на Реймънд още едно питие.
— Не искам повече — каза той.
— Ще видим. — Професорът наля още едно и на себе си. — Първо — каза той, — този пир се дава в твоя чест. Това беше един вид тест.
— На който аз се провалих — отбеляза злъчно Реймънд.
— Който ти изкара — каза професорът, — и то с отличен. Дадох ти всичко. Всичко, за което си бленувал. Този костюм, жената на мечтите ти, богатата трапеза. Повечето хора ще грабнат всичко това, без да се замислят, и ще гледат само себе си, пък другите да вървят по дяволите. Но ти не би могъл да постъпиш така, нали?
— Не — отговори Реймънд, — не бих могъл.
— Да, не би могъл. Ти си прекалено възмутен от това, което става на Венера. Чувството ти за морална справедливост…
— Я не задълбавай толкова — каза Реймънд.
— Браво. И скромен при това. Знаех си, че най-после ще открием този, който ни трябва.
Реймънд отново се почеса по главата. Този път обаче го направи с острия край на вилицата и за малко не си извади окото.
— А какво щеше да стане, ако не бях издържал теста? — осмели се да попита той.
— Щеше да се наложи да те пуснем.
— Какво? — Реймънд придоби разтревожено изражение. — Щяхте да ме пуснете зад борда, право в Космоса?
— Не. Разбира се, че не. Щях да те пусна да си отидеш у дома. На Земята. Щеше да можеш да запазиш костюма, а и Зефир каза, че те е харесала, и беше готова да те последва.
— Какво? — Реймънд се облегна назад в стола. — Ако се бях провалил, щях да получа всичко това?
— Точно така. Щеше да получиш онова, което е дребно, незначително и маловажно. Балончетата от сапунената пяна.
— А какво ще получа за това, че съм изкарал теста?
Професор Мерлин се надигна, а заедно с него се изправиха и всички насядали край огромната маса. Той свали перуката си и ниско се поклони.
— Получаваш възможността да се присъединиш към нас в една мисия, съпроводена с безчет опасности. Да вдигнеш оръжие срещу един зловещ противник. Да се бориш за каузата на справедливостта. Да отдадеш живота си за онова, що е истинно и достойно. Реймънд, ние те приветстваме.
Професорът хвърли перуката си във въздуха сред гръмки аплодисменти.
Странно, но не съществува никакво писмено свидетелство за това какво точно е отговорил Реймънд.
9
АРИМАН5
ЛУЦИФЕР
СЕДЕМ ПЕЧАТА
ИЗБОР НА ХИЛЯДОЛЕТИЕТО
Тази сутрин Саймън беше пръв на опашката пред банката. Когато отвориха в девет и половина, той влезе и изтегли всичките си спестявания. Те възлизаха точно на сто лири. После се отправи към будката за залагания и направи своя, днес вече легендарен, залог на четири коня с акумулираща се печалба.
Щеше да си подсвирква, ако не беше махмурлия. Как бе пропуснал да спомене на автора на биографията на Реймънд за махмурлука си? Ако беше споменал, предварително щеше да знае, че не би трябвало да пие толкова много предишната вечер. Сега нямаше да е махмурлия, нито пък щеше да се споменава за това в книгата. Всъщност в нея не се говореше за махмурлука му, въпреки че той го имаше.
Саймън много добре знаеше защо в книгата не се говори за махмурлука му. Защото той нямаше никакво желание бъдните поколения да узнаят какви ги беше вършил предишната нощ. Ето защо!
Всичко започна, след като беше решил да казва истината, цялата истина и нищо друго освен истината на бъдещия автор на Реймъндовата биография и бе измислил гениалния си (макар и копелдашки) план как да спечели на конните състезания. Имената на печелившите коне бяха написани точно там, където беше решил да помоли писателя да ги напише. В малко каре над главата, започваща с думите: „Тази сутрин Саймън беше пръв на опашката.“
Записа си имената им върху плика, в който се намираше неговото безценно медицинско удостоверение, после грижливо скри книгата от бъдещето, взе душ, облече чисти дрехи и излезе.
Направи голяма грешка.
Изобщо не биваше да ходи във „Веселите градинари“.
Обаче отиде.
Анди го посрещна мрачен като буреносен облак. Имаше да му каже това-онова.
Това-онова-то се отнасяше за неприятностите, последвали бързото измъкване на Саймън от „Веселите градинари“ предишната вечер. Беше това-онова, за което според Анди Саймън носеше отговорност. Това-онова, което засягаше приятелката му Лайза.
5
Персийски бог на тъмнината и злото — Б.пр.