Посмъртен образ

— И вие никога не сте виждали в дома й никакви препарати?

— Не — твърдо отговори Смулов. — Никога.

Коротков затвори телефона и отпи от кафето.

— Номерът не мина — коментира той. — Нашата потърпевша не е вземала психотропни препарати и изобщо нервната й система е била изключително здрава. Страхувала се е само от зъболекари и е пиела единствено валериан на таблетки. Много рядко — успокоителен билков чай. Това е.

— Жалко — огорчено въздъхна Настя. — Значи ще трябва да се занимаваме с Мазуркевич и Семенцова. А толкова не ми се искаше…

— Така ли? Защо?

— Просто не са ми приятни. — Тя вяло махна с ръка. — С жените винаги е трудно. Лъжат, лъжат, навързват лъжа след лъжа, после не можеш да ги разплетеш. Още повече че едната е алкохоличка, а другата — нимфоманка. Това е най-лъжливата пасмина, будалкат те, докато откачиш. Знаеш ли защо с мъжете е по-лесно? Ако притиснеш един мъж до стената и му докажеш, че е излъгал, той веднага престава да се съпротивлява. Да работиш с него след това си е направо удоволствие. А жените — те са устроени по-различно. Не ги е срам, когато ги уличиш в лъжа, у тях просто се пробужда някакво хазартно чувство — толкова им се иска да те излъжат, да те омотаят в лъжите си. Казваш й: Заблудихте ме, драга, а тя: Не, не съм и просто не знам кой ви е казал тази глупост, кой ме е хванал в лъжа. А има и по-сложен вариант: Да, излъгах ви, но го направих, защото… И по-нататък още повече те оплита в лъжи. А хванеш ли я втори път, избухва в плач и ти разправя една страшна история за някаква кошмарна тайна, която в никакъв случай не бивало да се разгласява, та затова през цялото това време тя лъжела. В името на запазването на тайната, разбираш ли? Ох, Юрочка, женорята са нещо страшно.

— Може да си помисля по въпроса — позасмя се Коротков. — Ами ти каква си?

— Аз, драги, не съм жена — усмихна се Настя. — Аз съм детектив от женски пол. Две големи разлики и една малка.