Разединени равнини

Че прегърна Ахеос през раменете и го притегли към себе си. Той я погледна изпод качулката с белите си очи.

— Пак мислиш за него — отбеляза.

— Да, така е.

— Когато се върнем, вече ще е пристигнала вест от тях, сигурен съм — пророни едва-едва той. Пътуването с железницата му вземаше здравето и горкият не бе в състояние да й предложи особена утеха в момента.

Вече пътуваха покрай езеро Сидерити. Водата синееше тюркоазена под слънчевите лъчи — както заради тях, така и заради растенията, които живееха в нея, сякаш под повърхността на езерото се криеше огромен скъпоценен камък, който улавяше и отразяваше светлината. Дори Ахеос живна малко при тази гледка.

— Вече не правят машини като това старо момиче! — чу се гласът на Скуто, който си пробиваше път към тях, сподирян от удивлението и отвращението на другите пътници. Отметнатото назад наметало разкриваше в пълна мяра лицето и прегърбеното му туловище за всеки, който би дръзнал да се наслади на гротескната гледка. Дори дрехите му, разкъсани на стотици места от закривените шипове, вместо да прикриват, само подчертаваха отблъскващия релеф на тялото му. — Досега не бях имал късмета да видя такава красавица отблизо и в работен режим.

— Скуто — повика го Че, но шипородният не я чу, запленен от гледката на сияйното езеро, нашарено от тръстикови островчета, което се простираше от прозореца им до самия хоризонт.

— Глей к’во чудо, мамка му — измърмори и седна до Спера. Тя се размърда сънено, набоде се неволно на шиповете му и отвори стреснато очи.

— Бодливо копеле проклето — каза с прозявка тя, протегна се, набоде се отново и изпсува. — Пристигнахме ли?

— Виж — посочи Че и мухородната погледна без особен интерес към езерото.

— Прекрасно. Сега може ли да поспя малко?

— Нямаш сърце, да знаеш — каза й Скуто.

— Я си гледай работата, ако обичаш. — Спера разтърка ръката си. — Аз може и да нямам сърце, но ти пък си един тъп игленик и истинска заплаха за околните, ето какво си.

Челядинка не знаеше много за мухородната, освен че от години работи за Скуто. Нямаше техническо образование, но беше Умела и боравеше добре с арбалет. Имаше известни умения в лечителството, както и цяла торба с илачи и мехлеми, така че може и да беше обучена в тази област. Мухородни живееха из целите Равнини и се занимаваха с всякакви неща, и законни и незаконни, но Че така и не бе имала възможност да опознае по-добре някой представител на тяхната раса. Мухоидите общуваха основно помежду си и рядко се сближаваха с външни хора. Може би защото всички останали раси бяха значително по-едри на ръст. Спера беше типичен представител на мухородните — висока не повече от метър и четиридесет и тънка като вейка. Косата й беше доста дълга, но винаги я носеше на опашка или плитка, никога разпусната, а дрехите й неизменно бяха тъмни и скромни, без никакви украси и финтифлюшки. Според всеобщото мнение мухоидите си падаха по бижутата, особено по чуждите бижута. В собствените си поселища на изток, в Егел или Меро, може и да носеха открито подобни украшения, но Че никога не бе виждала някого от расата им с накити.