Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Мислите, че съм тук от името на народа си? — попита невярващо тя. — Че съм агент на Аристоите? Това… това би било страхотно, майстор Трудан. — В тона й се усещаше нескрита горчивина. — Но аз не съм от рода Аристои. Семейството ми е най-обикновено и за всичко мога да разчитам единствено на себе си. Аз съм последната дъщеря на един мъртъв род и вложих малкото си пари в обучението си тук. Тук е моят дом, майстор Трудан. Академията е всичко за мен. А вие, за мен вие сте символ на Академията.
Изправен пред толкова много младост, подправена с толкова открита тържественост, Стенуолд не съумя да направи друго, освен да преглътне и да продължи да я зяпа.
— Повечето преподаватели имат очи само за тясната си специалност, майстор Трудан… Мога ли да ви наричам Стенуолд?
Стенуолд със закъснение установи, че е кимнал.
— Не ги интересува какво става извън кабинетите им и аудиториите. А има по-лоши и от тях, като онези в Събранието, които ги е грижа само какво има в джобовете им и какъв пост заемат. Нагледала съм се на такъв снобизъм в Еверис, където отраснах. Но всички знаят, че ти си пътувал много и си видял свят. Върнал си се да предупредиш града за голяма заплаха, но никой не иска да те чуе. Майстор… Стенуолд. Искам да ти помогна.
— Как? — попита той. Думите незнайно защо и съвсем неочаквано се бяха разбягали от главата му. — Какво… как би могла да ми помогнеш?
Тя навлажни с език устните си във внезапен пристъп на нервност.
— Ами аз… чувам разни неща, виждам други. У дома рано се научих да не привличам излишно внимание, бива ме да оставам незабелязана. Това… това беше и едната причина да се промъкна така през прозореца на стаята ти. За да видиш какво мога… да ти покажа…
— Разбирам — кимна той, като си мислеше: „Спомена за едната причина. А какви са останалите?“ Не му се искаше да въвлича тази девойка в предстоящите събития, но пък тя изглеждаше така решена да помогне и ако той я отпрати… Ако я отпрати, тя несъмнено щеше да направи някоя необмислена глупост на своя глава само за да му докаже, че е сгрешил. Точно както би постъпила Челядинка.
А и той би могъл да я използва, в интерес на истината.
Ариана се пресегна и сложи ръка върху неговата, жест, от който гърлото му внезапно пресъхна.
— Моля те — промълви тя и Стенуолд откри, че не е в състояние да откаже.
— Страхотно е, нали? — възкликна Челядинка. — Не всеки ден човек се вози на железница! — Заплюла си беше мястото до отворения прозорец и сега зяпаше ококорена прашния пейзаж, който се изнизваше покрай тях, а вятърът брулеше лицето й. Трясъкът и вибрациите на парния двигател бяха в пълно съзвучие с вътрешното й трептене. Ако проточеше врат и погледнеше напред по протежение на вагоните, можеше да види как убитите песъчливи цветове на скалите преминават в зеленото на тресавищата около езеро Сидерити. Релсовият път заобикаляше езерото от изток, повдигнат на колони над блатистия терен.
Ахеос се гушеше до нея, увит в плаща си и пребледнял като смъртник. Сигурно беше от миризмата или от движението, или от всичко накуп. Молецоидите не си падаха по машините, нито по този начин на придвижване. Вагонът нямаше покрив, а само навес, който да пази пътниците от дъжд, но парният двигател на автовозилото развиваше скорост, каквато Ахеос не би могъл да поддържа, ако се опиташе да лети край него, така че и тази възможност отпадаше.
В пролуките между подовите дъски под краката си Че виждаше стоманените колелета, които се въртяха неуморно и току избиваха искри от релсите, а земята помежду им се изнизваше като неясно петно. Това безспорно е транспортът на бъдещето, помисли си тя, и макар Ахеос да не го долюбваше никак, факт беше, че с железницата щяха да стигнат до Сарн само за два дни. Напоследък дори мухородните пратеници я използваха, за да поддържат прехвалената бързина на доставките си.
На пейката пред тях Спера дремеше на пресекулки, облегнала гръб на стената. Че беше затворила предвидливо прозореца до нея — да не би дребната мухородна да се размърда в съня си и да изпадне от вагона. Бедната, още не се бе възстановила напълно от раните, получени в Хелерон, но въпреки това беше решила да придружи Скуто в Колегиум. Колкото до шипородния, той беше отишъл в предната част на композицията да хвърли едно око на двигателя. Може да беше високопоставен агент в шпионската армия на Стенуолд, но преди всичко беше занаятчия и винаги щеше да си остане такъв.
Това, разбира се, я подсети за Тото, а мисълта за него уби радостта й от пътуването с великолепната машина.