Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Той се засмя учтиво.
— Скъпа ми Седа, всички те държат най-сетне да откриеш своята посока в живота.
— Трогната съм. — Седа отхапа миниатюрна хапка от парчето кекс, без да изпуска от поглед ръцете му, в случай че императорът даде някакъв знак на пазача зад стола й. — Макар че мога да се досетя каква посока имат предвид.
— Те не разбират отношенията помежду ни — продължи Алвдан. Един слуга му поднесе още хляб и намаза порязаницата с масло.
— Боя се, че същото важи и за мен, Алвдан. — Усети как пазачът зад гърба й помръдва и побърза да добави: — Ваше императорско величество.
— Мислят ме за мекосърдечен. Терзае ги мисълта, че Императорът на осите има такъв осъдителен недостатък в характера си — уведоми я той.
— Значи сте прав, като казвате, че не ви разбират.
— Нахалството, скъпа ми сестро, не ти отива — предупреди я той.
Тя сведе глава, но погледът й все така следеше неотклонно ръцете му.
— Двамата с теб се разбираме, нали така? — настоя на своето той.
— Така е… ваше величество.
— Кажи го на глас — подкани я той. Тя вдигна глава да го погледне и той повтори: — Кажи го на глас. Обичам да го чувам от твоята уста.
За миг тя сякаш възнегодува вътрешно, но мигът отмина без следа.
— Вие ме мразите и презирате, ваше величество. Моето нещастие ви носи радост.
— А един император по право заслужава цялата радост, която може да му предложи животът, нали така — потвърди доволно той. — Моите съветници и техните планове! Те не разбират твоя потенциал. Миналата година крояха планове да те омъжат, да направят от теб нечия почтена съпруга. Явно не разбират, че ти не си като другите жени от нашата раса. Ти не си обикновено украшение, с което да закичиш някой мъж. Ти си оръжие и ако дръжката ти е в ръцете на мъжка ръка, то тази ръка ще обърне острието срещу мен. Мисля, че генерал Максин сам би приел да се ожени за теб, ако бях изглупял дотам, че да му позволя.
Тя промърмори нещо под нос и императорът удари нетърпеливо по масата с дръжката на ножа си.
— Казах, че по-скоро бих умряла, ваше величество — повтори по-високо тя.
Алвдан се усмихна.
— Е, значи идеята не е чак толкова лоша. Винаги мога да пратя някой да резне гърлото на Максин по време на първата брачна нощ. Това би било подходящ сватбен подарък, не мислиш ли?
— Ваше величество забравя кого всъщност иска да нарани — каза уморено тя.
— Може и така да е. Сега обаче искат да те въдворят в някакъв орден на аскети. Сякаш някоя разбунтувала се фракция не би могла да те извади оттам зад гърба ми. И точно в това е сърцевината на проблема. Докато си жива, ти винаги ще си заплаха за мен. Ако си мъртва… Ще трябва да браня трона си денем и нощем и ако ръцете ми са оцапани с твоята кръв, кой знае откъде ще дойде следващата заплаха? Така че, сестрице, волю-неволю ще трябва да те държа жива и близо до себе си.
— Ще ме държите само докато си осигурите наследник, ваше величество, а след това ще наредите да ме убият. Нищо чудно дори да го направите със собствените си ръце или лично да ме разпитвате до смърт в занданите.
— Уморява ли те животът, Седа? — попита я той.
Тя посегна към него, но студената стомана на пазача се опря в бузата й, преди ръката й да е стигнала до пръстите му. Момичето въздъхна дълбоко и дръпна ръка.
— Откакто баща ни умря, аз нямам живот. Имам само едно дълго падане и всяка десетница земята се отдалечава с още една десетница, а аз падам ли, падам. Но един ден земята няма да помръдне и моята агония ще приключи.
— Умееш да се изразяваш красиво — възхити се той. — Явно образованието ти не е отишло нахалост все пак. И понеже виждам колко добре ти влияе, мисля да го разширя.
Това беше встрани от обичайния коловоз на разговорите им.
— Ваше императорско величество? — попита предпазливо тя.
— С помощта на една малка разходка до занданите, скъпа Седа — каза той и когато сестра му въздъхна, добави: — Не още, скъпа сестро. Още не е дошъл твоят ред. Не, просто има един крайно интересен затворник, откритие на генерал Максин. Мисля, че трябва да го видиш. Нещо повече, мисля, че той има желание да те види.
Империята на осите се крепеше върху налагането на безкомпромисен ред. Дядото на Алвдан Втори, Алврик, го беше наложил насилствено върху собствения си народ, хора неспокойни и диви по природа. След него Алвдан Първи беше разширил имперския ред отвъд границите на Империята, а едноименният му син вървеше по стъпките му. Налагането на ред се бе превърнало в религия. Сложната система от чинове и постове в армията, ясно определеният статут на влиятелните родове, титлите и почетните звания, които тронът раздаваше, дори положението и привилегиите на отделни роби — всичко това представляваше подредба, в която всеки си знаеше мястото, от най-нисшите до най-висшите поданици на Империята.