Няма време за сбогом
- Автор: Баркли Линвуд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Няма време за сбогом». Краткое содержание книги:
Паула обобщи историята, която бяха излъчили преди няколко седмици, а после разказа на зрителите за изумителното развитие по случая. Беше им се обадил медиум, жена, която се надяваше да хвърли светлина върху изчезването на семейство Биги през 1983 година.
— Гледах предаването — започна Кийша Цейлон. Гласът й беше тих и успокояващ. — И разбира се, ми се стори интересно. После обаче не мислих много за него. Но две седмици по-късно помагах на клиентка да се опита да установи контакт с изчезнал роднина. Нямах успеха, който обикновено постигам, имаше сякаш някаква намеса. Като че ли бях свързана с една от онези стари развлекателни линии — някой вдига телефона, докато се опитваш да се обадиш.
— Интересно — промълви Паула, но лицето на Синтия остана безизразно.
— И тогава чух глас, който ми каза: „Моля те, предай съобщение на дъщеря ми“.
— Наистина ли? Представи ли се?
— Спомена, че името й е Патриша.
Синтия примигна.
— Какво друго каза?
— Искала да се свърже с дъщеря си Синтия.
— Защо?
— Не съм сигурна. Мисля, че искаше да се свържа с нея, за да науча повече. Ето защо помолих да донесете някои предмети, за да ги докосна и да разбера по-добре какво се е случило. — Ясновидката се усмихна на Синтия.
Паула се наведе напред.
— Донесохте ги, нали?
— Да — отвърна Синтия. — Това е една от кутиите, които ви показах. Има снимки, изрезки от стари вестници и разни други неща. Мога да ви покажа какво има вътре и…
— Не — прекъсна я Кийша. — Не е необходимо. Дайте ми цялата кутия.
Синтия й позволи да я вземе. Кийша сложи кутията на коленете си, хвана я с двете си ръце и затвори очи.
— Много енергия се излъчва оттук.
„Я стига“ — помислих си аз.
— Усещам… тъга. Много тъга.
— Какво друго чувствате? — попита Паула.
Ясновидката свъси вежди.
— Чувствам, че… скоро ще получите знак.
— Знак? — учуди се Синтия. — Какъв знак?
— Знак, който ще отговори на въпросите ви. Не съм сигурна дали мога да ви кажа повече.
— Защо? — едновременно попитаха Синтия и Паула.
Кийша отвори очи.
— Искам да изключите камерите за момент.
— Какво? — попита Паула. — Момчета? Може ли да спрем за малко?
— Добре — отвърна единият оператор.
— Какъв е проблемът, Кийша? — попита Паула.
— Какво не искате да кажете пред камерата? — обади се Синтия. — Нещо за майка ми? Онова, което иска да ми каже?
— Донякъде — отговори медиумът. — Но преди да продължим, искам да изясним колко ще ми бъде платено.
„Аха, изплю камъчето“ — помислих си аз.
— Обяснихме ви, че ще покрием разноските ви и нощувката ви в хотел, ако е необходимо, тъй като идвате от Хартфорд, но няма да заплатим услугите ви в професионален смисъл — рече Паула.
— Не сме се разбрали. — Кийша Цейлон стана леко раздразнителна. — Трябва да кажа на тази жена нещо много важно. И ако искате да го чуете, трябва да бъда финансово компенсирана.
— Защо не й го кажете и после да обсъдим този въпрос? — предложи Паула.
Отправих се към тях. Синтия ме видя.
— Скъпа — рекох аз и й направих знак да тръгваме.
Тя кимна примирено, откачи микрофона от блузата си и стана.
— Къде отивате? — попита Паула.
— У дома — отговорих аз.
— Как така? — ядосано възкликна Кийша. — Къде отивате? Госпожо, щом предаването няма да ми плати, за да чуе какво имам да кажа, може би вие ще…
— Няма да позволя да ме правят на глупачка — заяви Синтия.
— Хиляда долара — обяви ясновидката. — Ще ви предам какво каза майка ви срещу хиляда долара.
Синтия заобиколи канапето. Хванах я за ръката.
— Добре, седемстотин! — извика Кийша, когато тръгнахме да търсим стаята за актьорите.
— Наистина си голям чешит — обърна се Паула към ясновидката. — Щяхме да го покажем по телевизията. И да получиш безплатна реклама, но не, ти непременно държиш и да се изръсим с няколкостотин долара.
Кийша Цейлон я погледна злобно и посочи косата й.
— Лошо са те боядисали, кучко.
— Ти беше прав — отбеляза Синтия на път за вкъщи.
Поклатих глава.
— Постъпи добре, че си тръгна. Трябваше да видиш изражението на така наречената ясновидка, когато си махна микрофона. Изглеждаше така, сякаш са й грабнали обяда.