Тайната на остров Пайн
- Автор: Касслер Клайв, Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на остров Пайн». Краткое содержание книги:
8.
Радиовръзката се изгуби. Не беше за вярване. Докато лейтенант Хименес говореше, се чу някакъв трясък. Майор Хорхе Еспиноза опита отново, викайки позивната на лейтенанта — „Ягуар“.
Той беше останал в лагера на секачите, защото бе изкарал повече курсове по първа помощ, а тук уменията му бяха крайно нужни. Шестима войници бяха загинали на място, а трима вероятно никога вече нямаше да ходят. Други двама бяха в тежко състояние с множество разкъсвания и счупени кости. Само Хименес се беше измъкнал невредим от катастрофата. Еспиноза беше използвал всички превръзки, които войниците носеха в личните си аптечки, и беше свалил куфарчето за първа помощ от втория хеликоптер, преди да изпрати Хименес и петима войници от резерва след крадците.
Знаеше, че са американци. Кой друг би проследил сателита и можеше да изпрати екип за издирване толкова бързо? Обаче между това да знаеш и да го докажеш съществува голяма разлика. Сега, когато името на Аржентина се ценеше толкова малко в света, да обвиниш янките без доказателства щеше да е чисто хабене на сили.
Хименес трябваше да залови поне един от тях. За предпочитане с чарка от сателита.
За пореден път си зададе въпроса какво толкова важно може да има в този сателит, за да рискуват Щатите живота на своите командоси. Според инструктажа, който беше получил, ставаше дума за някаква научноизследователска мисия, но равнището на интереса им му подсказваше, че става дума за нещо друго, и то почти сигурно е военно. Ако си върнеше отломката плюс един от янките, пропагандният удар, за който беше споменал Раул, нямаше да е чак толкова невъзможен.
— Ягуар, обади се, мамка му!
От ръчната радиостанция се чу силно пращене и той рязко я отдръпна от ухото си. Хименес беше докладвал, че са напомпали кацналата машина с няколкостотин куршума от автоматите. Щели да изчакат няколко минути, за да видят дали ще избухне, и ще спуснат долу трима души по въжета.
— Хименес, ти ли си?
— Шефе?
— Хименес, говори.
— Аз съм, нещата са зле.
— Какво се случи?
— Бяха заложили бомба в хеликоптера. Избухна точно в мига, когато хората ми щяха да стъпят на земята. Взривът не беше много силен, но достатъчен, за да изтика моя хеликоптер на трийсетина метра. Това ни спаси живота, защото резервоарът на другия избухна. Огненото кълбо беше огромно.
— Какво стана с хората ти?
— Тримата, които се спуснаха по въжетата, са мъртви. Обаче виждаме още един човек на земята, който е оцелял от взрива.
Еспиноза се зарадва на новината и обнадежден попита:
— Един от техните?
— Не, другият пилот, Хосеп. Изглежда е ранен, защото са го превързали, преди да избягат.
Еспиноза се замисли.
— Каза, че се намираш на около осем километра от река Рохо?
— Точно така.
— Значи имат лодка. Трябва да са се промъкнали снощи, докато онези безполезни граничари са спали.
— Не мисля, че имаме достатъчно гориво, за да ги преследваме. — Гласът му изразяваше разочарование. — А и пилотът казва, че апаратът може да е повреден от първия взрив.
— Няма значение. Отбележи местоположението на Хосеп, за да изпратим екип да го прибере, и се върни право в базата. Обади се предварително по радиото, така че третият хеликоптер да е готов за излитане веднага щом кацнеш. Вероятно разполагат с бърза лодка, но би трябвало да успееш да ги хванеш, преди да стигнат до Парагвай. Аз ще вдигна гранични войски по тревога. Могат да изпратят патрулни лодки по реката и да спират всеки, който изглежда подозрителен.
— Още можем да ги пипнем, шефе.
— Ще ги пипнем — съгласи се Еспиноза и се усмихна.
Хуан и хората му стигнаха до лодката след малко повече от час. Моторницата лежеше под прикритието си от листа и клонки. Хуан хвърли захранването на палубата, а Мърф и Троно започнаха да махат камуфлажа. Двата извънбордови двигателя заработиха, щом завъртя ключа. Хуан знаеше, че тази моторница може да надбяга всеки съд по реката, но не си правеше илюзии, че посрещането пред парагвайската граница не е вече подготвено.
— Въжето прибрано — докладва Марк, след като отвърза дебелото найлоново въже, завито около дънера на дървото. Когато Кабрило не реагира, той се провикна:
— Хуан?
— Извинявай. Бях се замислил.
Хуан бутна напред дроселите и лодката изпълзя от скривалището си. По реката нямаше движение, така че след няколко минути вече се носеха с повече от четирийсет възела. Намаляваха само на завоите без видимост, но след това моторницата отново вирваше нос и се понасяше с пълна мощност.