Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
— Това е безумно. Ще ме изпоритат.
— Никой от тези коне не рита, но все пак бъдете готов да отскочите настрани. И издавайте такъв звук. — Суайър издаде шумен неприятен звук като от целувка.
— Може би щеше да е по-лесно с букет цветя и кутия бонбони — пошегува се Смитбак.
— Аз нищо не разбирам от коне — възрази Блек.
— Естествено. Обаче човек не трябва да е професионален коняр, за да удря с камшик конски задници.
— Конете няма ли да ги заболи?
— Малко ще ги пари — каза Суайър. — Обаче нямаме цяла нощ да ги убеждаваме.
Блек продължаваше намръщено да зяпа камшика. Нора не бе сигурна от какво повече е разстроен ученият: от това, че ще бие конете, или че му заповядва някакъв каубой.
Суайър се метна на седлото.
— Пускайте ги да излизат един по един и гледайте във водата да е свободно, за да не се хвърлят един върху друг.
Той се обърна и пришпори коня си. Животното незабавно се подчини, скочи във водата, за миг изчезна под повърхността и отново изплува, като пръхтеше и си поемаше въздух. Каубоят ловко се бе изхлузил от седлото във въздуха, беше паднал до коня и шепнешком насочи Метиса напред.
Останалите коне неспокойно пристъпваха от крак на крак във фургоните, сумтяха с разширени ноздри и уплашено избелваха очи.
— Хайде — каза Нора и пусна втория кон. Животното се приближи до ръба на шлепа, после спря. — Ударете го! — извика на Блек тя.
За нейно облекчение археологът решително пристъпи напред и плесна коня по задницата. Той се хвърли във водата след коня на Суайър.
Смитбак весело ги наблюдаваше.
— Браво! — възкликна журналистът. — Хайде, Аарън, само не ми казвай, че за пръв път използваш камшик. Сигурен съм, че съм те виждал да се мотаеш из садо-мазо баровете във Вилидж.
— Иди да помогнеш на Холройд със сала, Смитбак — изсумтя Нора.
— Слушам. — Той се обърна.
Един по един вкараха и останалите коне във водата, докато образуваха неправилна колона и се запровираха през една от пролуките в купчините дървета. Нора заключи фургоните, после се върна при перилата и проследи с поглед Суайър, който излезе на брега под жълтата светлина на прожектора. Той завърза коня си и с викове отново нагази в езерото, за да изкара другите животни на сушата. Скоро ги събра и ги поведе навътре в каньона, за да освободи място за сала.
Нора го погледа още известно време, после се обърна към Блек.
— Браво, Аарън.
Геохронологът се изчерви от гордост.
Тя погледна останалите от групата.
— Да се заемем с багажа. Много благодаря за помощта, капитане. Ще се погрижим да скрием сала, докато ни няма. Ще се видим след няколко седмици.
— Освен ако не ви видя по-рано — сухо отвърна Хикс и се върна в рубката.
Към единадесет в пълната тишина на пустинната нощ Нора за последен път обиколи заспиващия лагер, после опъна спалния си чувал на известно разстояние от другите и внимателно оформи пясъка на мястото на хълбоците и раменете си. За да сведе до минимум паническите приготовления в последния момент, тя се беше погрижила багажът им да е опакован в самарите, готов за натоварване сутринта. Конете бяха спънати наблизо и доволно дъвчеха люцерна. Останалите от групата или спяха в палатките си, или заспиваха в спалните си чували край гаснещия огън. „Ландлокд Лора“ вече пътуваше обратно за пристанището. Експедицията беше започнала.
Нора се отпусна в спалния си чувал и спокойно въздъхна. Дотук добре. Блек бе голяма досада, но научните му качества компенсираха киселото му поведение. Смитбак я беше изненадал неприятно, но яките му плещи и ръце го правеха добър изкопчия и тя щеше да се погрижи да е зает с лопатата, независимо дали това му харесва. Преди да си легне, той пъхна книгата си в ръцете й и Нора безцеремонно я прибра в сака си.
От друга страна, Питър Холройд се оказваше идеален партньор. По време на пътуването по езерото Пауъл на няколко пъти го бе забелязала да я поглежда плахо и се питаше дали малко не се е увлякъл по нея. Може неволно да беше използвала женския си чар, когато го бе убедила да открадне данните от ЛРД. За миг изпита угризение. Но пък беше спазила обещанието си — той участваше в експедицията. „Момчето сигурно бърка благодарността с детска любов“ — помисли си тя. Бонароти бе една от онези невъзмутими личности, които като че ли не се смущаваха от нищо, и освен това беше страхотен лагерен готвач. А Арагон сигурно щеше да се отпусне, щом се отдалечат от омразното му езеро Пауъл.