Златото на Кивира
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Златото на Кивира». Краткое содержание книги:
Зареди пълнителя: осем патрона дванадесети калибър. Не за пръв път след нападението срещу Нора чуваше звуци от ранчото на Кели. А веднъж на връщане от Санта Фе бе видяла ниска тъмна фигура да дебне при старите пощенски кутии. Трябваше да са вълци, какво друго можеше да е? Онази вечер бяха атакували Нора в къщата. Сигурно й бяха изкарали акъла, за да й се стори, че говорят. Тереса поклати глава. Нора не беше от плашливите.
Вълците, които не се боят от хора, са опасни и Тереса не искаше да се изправя насреща им невъоръжена. Най-добре направо да реши проблема. Само да смееха от Министерството на дивеча и рибата да повдигнат въпроса. Тя си знаеше как се ръководи ранчо.
Тереса взе пушката под мишница, пъхна фенерчето в задния си джоб и се върна при кухненската врата, без да включва осветлението. На излизане чу Теди да скимти и сумти, но изобщо не понечи да я последва.
Тя излезе на задната веранда и затвори вратата след себе си. Дъските тихо заскърцаха, докато слизаше по стъпалата. Зави към кладенеца и се насочи към пътеката зад него. Тереса беше висока жена с едър кокал, ала притежаваше вродена способност да се движи безшумно като котка. При къщичката на кладенеца дълбоко си пое дъх, здраво стисна пушката и потъна в мастиленочерния мрак. Безброй пъти бе минавала оттук, за да си играе с Нора, и краката й знаеха пътя.
Скоро се спусна в дерето. Къщата на Кели се издигаше на отсрещния склон и ниският й покрив се очертаваше на фона на небето. На съвсем слабата звездна светлина се виждаше, че входната врата е отворена.
Тя зачака и наостри слух, но чу само шепота на вятъра в клоните на пиниите. Усещаше успокоителния допир на хладната стомана в ръцете си.
Провери посоката на вятъра — намираше се откъм подветрената страна, което означаваше, че вълците не могат да доловят миризмата й. Във въздуха се носеше странен мирис, който й напомняше аромата на грамофончета, ала нищо повече. Може зверовете да са я чули и да са избягали. Или още бяха в къщата.
Вдигна предпазителя и притисна фенерчето към цевта на уинчестъра. После се запъти към къщата. Огряна от вълнообразната звездна светлина, сградата странно приличаше на потънал древен храм. Тереса можеше да използва фенерчето, за да парализира за миг всеки звяр, който се появеше, и да го превърне в неподвижна мишена.
И тогава чу нещо, което не беше вълк. Спря и се заслуша. Гърлен монотонен напев, дрезгав, тих и заглъхващ като падане на изсъхнали листа.
Идваше от къщата.
Тя облиза пресъхналите си устни и дълбоко си пое дъх. Качи се на предната веранда и изчака една-две минути. Колкото можеше по-тихо направи още две крачки напред, насочи пушката към вратата и включи фенерчето.
Вътре всичко си беше като предишната седмица: бъркотия от потрошена покъщнина, прах и боклуци. Тук по-силно миришеше на цветя. Бързо плъзна лъча по ъглите и вратите. Нищо. През правоъгълника на един разбит прозорец нощният вятър леко раздвижваше лекьосаната завеси. Напевът се чувайте по-ясно и като че ли идваше отгоре.
Тереса се прокрадна до стълбището и изключи фенерчето. Явно не бяха зверове. Може би в края на краищата Нора имаше право: бяха я нападнали маскирани хора, навярно изнасилвани. Спомни си странната уплаха на Теди Беър. Може би щеше да е по-добре безшумно да се върне у дома и да повика полиция.
Не — докато ченгетата пристигнат със своите святкащи буркани и тропащи обувки, тия проклетници ще изчезнат в сенките. И Тереса щеше да остане с глождещата я мисъл кога отново ще се появят. Сигурно другия път щяха да опитат с нейната къща. Или да я издебнат навън и невъоръжена…
Пръстите й се стегнаха около приклада. Трябваше да действа сега, докато можеше. Баща й я беше научил да ловува. Имаше оръжие и знаеше как да го използва. Имаше и преимуществото на изненадата. Тя се заизкачва по стълбището. Движеше се инстинктивно, преместваше тежестта си от крак на крак с изключителна предпазливост.
Горе отново спря. Процеждащата се през прозорците на долния етаж звездна светлина бе прекалено слаба, за да се различава нещо друго, освен най-смътни силуети, но долови, че звукът идва от някогашната стая на Нора. Направи две крачки и спря да си поеме дъх. Когото и да завареше там, нямаше намерение да рискува.
Тереса се приготви, хванала пушката с две ръце и притиснала фенерчето към цевта. После с плавно бързо движение се хвърли напред, ритна вратата, насочи оръжието напред и включи фенерчето.
Трябваше й известно време, докато мозъкът й възприеме онова, което виждаха очите й — две фигури, покрити от глава до пети в тежки мокри кожуси, приклекнали в средата на помещението. Червените им очи се насочиха към светлината, немигащи, животински. Между тях лежеше човешки череп с липсваща горна част. В него имаше няколко предмета: глава от кукла, косми, момичешка барета. „Стари вещи на Нора“ — вцепенена от ужас, осъзна Тереса.