Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Лепида пое въздух, за да изпищи, а той покри устата ѝ с твърда ръка. Остри малки зъби се забиха в дланта му, вече не игриво, но демонът ревеше в кръвта му и той не почувства нищо.
– Ще те нарежа като печено месо – прошепна. – Къде е?
Лепида се мяташе безпомощно под тежестта му и се опитваше да изсъска някакви заплахи под ръката му.
Той прокара ножа през високо вдигнатата ѝ на кок коса. Издърпа една прерязана черна къдрица и я размаха пред очите ѝ.
– Ще те обръсна, ще те оставя плешива, като прокажена. Къде е тя?
Сините очи изливаха отрова върху ръката му.
Той отряза още една шепа от косата ѝ.
– Къде е тя?
– В публичен дом, ето къде! – изсъска Лепида, когато той дръпна ръката си. – В някой публичен дом, в който и да е публичен дом в империята, където диваците плащат за курви.
Още един сноп копринена черна коса се свлече на пода.
– Къде?
– Мислиш ли, че знам? Мислиш ли, че ме интересува? Тя е на левги разстояние, ето къде е – обслужва всички животни в Остия или Брундизиум и ти никога вече няма да я видиш!
Още една бяла експлозия се взриви пред очите му, а Лепида Полиа надаваше крясък след крясък, докато той кълцаше косата ѝ на кичури. Огърлицата ѝ се скъса, перли падаха като дъжд с меко почукване върху обърнатия му на пода щит. Бяха нужни петима от главорезите на Галий, за да откъснат ръцете му от шията ѝ.
– Драга Лепида! – пърхаше развълнувано Галий около нея. – Най-искрените ми извинения! Ще бъде най-жестоко наказан Тя го отпрати.
– Сега изглежда отвратително, – помисли си Ариус с блуждаещ поглед. Лицето ѝ е на червени петна от ярост, а косата – остригана на три пръста от кожата. Той видя как устата ѝ се отваря, за да изплюе жлъчта ѝ, но нищо не достигаше до ушите му. Дори когато я изведоха през вратата, все още бълваща обещания за мъст, и после, когато Галий го заплашваше – не чу дори и дума.
Би се срещу трима мароканци в Колизеума следващия месец. Беше битка, която никой никога нямаше да може да забрави. Той заби меча си през ухото на единия, пръсна черепа на втория с шипа на щита си, а когато третият пусна меча си и вдигна ръка, за да моли за милост, той сви пръстите си като куки и изтръгна гръкляна му с голи ръце.
Тълпата го понесе на рамене по улиците същата вечер, разбиваха прозорци, разбиваха кани, разбиваха глави, а той мачкаше всичко пред себе си и ръмжеше, и пиеше. Надигна цяла бъчва с вино над главата си, за да пие, счупи челюстта на един пияница, защото го беше настъпил, а когато една проститутка обви ръцете си около врата му и го целуна, той я целуна в отговор, докато не ѝ пусна кръв. Зимната зора се показа студена и стоманеносива още преди Ариус да успее да се замъкне, олюлявайки се, до улица "Марс". Остра болка, като шип, пронизваше слепоочието му, туниката му беше цялата в петна от нечия кръв.
– Значи се върна – каза студено Галий. – Трябва да наредя да те убият с удар по главата, като бясно куче!
Ариус се поклащаше безразличен.
– Но можем да се смятаме за благословени, скъпо момче, по две причини. Първо, Лепида Полиа в края на краищата е решила да не казва на баща си за твоето безобразно поведение. Иначе неговите пазачи отдавна щяха да почукат на вратата ни, за да поискат кръвта ти. И второ, един испански сановник ни изпрати това, като награда за великолепния двубой. – Той вдигна една тежка кесия. – Грижи се кесиите да продължават да пристигат, гладиаторе, и аз ще се грижа за теб. Чуваш ли ме, момче?
Някакво животинско ръмжене и тракане на зъби заглуши гласа му.
– Кучета – каза Ариус, като махна с ръка. – Убиват нещо.
– Още не съм свършил с теб. Върни се веднага!
Ариус пресече улицата с олюляващи се стъпки и си проправи път сред боричкащата се маса от кучета. Ръмженето премина в скимтене, когато той ги изрита от пътя си, и те се разбягаха, зъбейки се. Всички, освен онова, което другите бяха нападнали: копринено сиво женско кутре, покрито с белези от ухапвания, единият му крак беше съвсем обезобразен. Той застана на едно коляно и вдигна камък от паважа, за да разбие черепа му.
Но палето имаше огромни очи, които гледаха право в неговите. Тъмни, отчаяни очи.
Той пусна камъка и го гушна внимателно, за да не докосне осакатения му крак.
– Без паразити в моите казарми! – Галий дръпна настрани загърнатата му туника, докато Ариус профучаваше край него. – Вероятно е болно.– Ариус затръшна вратата си пред тези думи на недоволство. Сложи кучето на леглото и се вгледа за миг в него.
– До утре ще си мъртво.
Той се изненада, когато кучето започна лекичко да дъвче протегнатия му пръст. Безполезно малко нещо. Би било по-милостиво да му извие врата. Той взе някакви остатъци от кухнята и му даде да яде.