Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Трябва да съм издала някакъв звук, защото той вдигна поглед. Видях безпорядъка от разрези и натъртвания, които испанците бяха нанесли на лицето му, и всичкото спокойствие, което си бях наложила, се изпари. Затичах се през стаята и скрих лицето си в раздраното му рамо, защото сълзите препълниха очите ми.
Неясно чух как отпраща лекарите, изръмжава няколко неприлични думи на Галий над главата ми и захвърля тампона от парцали към хилещите се гладиатори. Той не можа да ме отлепи от земята – болката излезе като съскащ звук между зъбите му, когато се опита, – но все пак ме вдигна, така че пръстите на краката ми едва докосваха пода, а после ме отнесе в малката си, зле осветена килия. Тогава просто ме прегърна и ме залюля лекичко в студения полумрак, докато аз го бях сграбчила здраво и хлипах с цялата истерия, която си бях обещала никога да не показвам пред него.
– Как си? – промълвих най-сетне, сгушена на гърдите му.
– Само насинен.
– Лъжец! – Взех ръката му в своята, целунах двата бинтовани пръста, прокарах ръка над лилавите натъртвания, които покриваха ръцете и раменете му, почувствах как потръпна, когато докоснах тялото му там, където ребрата му бяха счупени. – Какво ще прави сега Галий?
– Ще ме хвърли обратно в боя. За да докаже, че не съм си загубил твърдостта.
– Но ти си загубил твърдостта си! Аз съм виновна! Аз те размеквам!
– Шшшт!
– Игри! – казах аз, като почувствах, че истеричната нотка се надига отново в мен. – Игри и игри и още игри – безконечни игри… – Гласът ми ме издаваше.
Той ме целува дълго и с отчаяние, а аз се наведох към него в мрака, изпитвах безнадеждна обич към всичко у него – към линията на косата му, към якия му врат, към ръцете му
– Ти загуби днес… – прошепнах. – Ще загубиш пак, независимо колко си добър
– Престани, Теа!
Дрезгав вик се изтръгна от гърлото ми:
– Ще те загубя, а ти ми казваш да ПРЕСТАНА?!
– Не! – Той ме сграбчи здраво и придърпа главата ми към рамото си. – Аз ще живея! Ще получа рудиус!
– Императорът не е давал рудиус от години
– На мен ще даде! Ще направя такъв двубой, че очите му ще изскочат! Тогава ще си тръгнем, ще се махнем от тук!
– Аз съм робиня. Не мога да дойда с теб!
– Ще те купя! – Гласът му беше като тихо ромолене за слуха ми. – Наградите ми са достатъчни, за да те купя три пъти. Тогава, когато се измъкна от арената.
– Никога няма да се измъкнеш… Ще загинеш там.
– Няма! – Той вплете пръстите си в косата ми. – Теа, обещавам! Ще живея и ще се измъкнем от Рим! Ще си намерим някоя планина в Бригантия. Колко ли дълго ми говори той, докато ми разказваше за къщата, която щяхме да си построим, за децата, които щяхме да отгледаме, за прохладния сладък въздух, който щяхме да дишаме през следващите петдесет години? Не знам. Никога преди не беше говорил толкова дълго и в грубия му дрезгав глас за първи път долових далечната мелодичност на родния му език. И аз исках всичко това: зелените планини, половин дузина здрави червенокоси деца, сладкия въздух на Бригантия, който жителите на Рим не са и помирисвали. И исках Ариус. Ариус – стар, с посивяла коса и без нови белези.
– Прегърни ме – казах аз, ръцете му се обвиха около кръста ми и телата ни се споиха до зазоряване.
– Не се мотай, Теа! Имаме хиляда неща за вършене! – Лепида потупа отстрани носилката и рязко се обърна към носачите. – Римския форум!
Носачите ѝ, шестима добре подбрани руси гали, повдигнаха носилката на рамене и се сляха със сутрешната тълпа. Тръгнах след тях и влязох в ритъма на крачките им, като си тананиках тихичко. Зимният вятър беше режещ и студен и виковете на продавачите се разнасяха с лекота във въздуха от улица в улица. Сега, когато Лепида беше на безопасно разстояние пред мен, си позволих да дам воля на усмивката, която прикривах цяла сутрин.
Той ще ме купи! Ще бъда свободна! Най-скорошният от белезите на китката ми беше избледнял до белезникаво розова линия, а аз бях щастлива! Дори не осъзнавах, че си пея, докато Лепида не подаде глава от носилката и не ми се сопна:
– Спри това тананикане, Теа! – Тя потупа носилката отстрани и момчетата я свалиха на земята, Лепида отметна назад смарагдово зелената си пбла, сините ѝ очи търсеха някого сред тълпата. – Къде ли е?
– Среща ли имате с някого, господарке?
Хубав млад едил[13] или зашеметяващ трибун може би?
Да, тя щеше да се срещне с един мъж, насред Форума, посред бял ден, въпреки предстоящия ѝ брак с Маркус едва след няколко седмици. Изпрати ме да ѝ купя малка торбичка с подсладени плодове от един продавач пред Храма на Юпитер и аз се чудех щастливо дали в момента Ариус не убеждава Галий да ме купи. Галий щеше да мърмори и да се оплаква, разбира се, но той искаше боецът му звезда да бъде доволен. Господарката ми беше потънала в оживен разговор – с мъж, разбира се. Не беше хубав едил, нито зашеметяващ трибун, а просто мъж на средна възраст, с плешива глава и с тога от груба материя. Явно говореха по работа, не за удоволствие. Изтрих усмивката от лицето си за по-късно и направих лек поклон, докато ѝ подавах подсладените плодове.
13
Едил – длъжностно лице, отговарящо за спортните състезания, строителния надзор, осигуряването на зърнените запаси на града и грижа за инфраструктурата. – Б.ред.