Господарката на Рим
- Автор: Куинн Кейт, Куин Кейт
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СИЕЛА
- ISBN: 9789542807728
- Переводчик: Ана Лулчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Господарката на Рим». Краткое содержание книги:
Той съсече първите двама, когато достигнаха до върха на малките стълбички. Но още двама пълзяха нагоре от другата страна и техните остриета посрещнаха неговото с желязно звънтене.
Колизеумът беше на крака, всички пищяха, включително и аз. Някога би ми дожаляло за испанците, които искаха да останат живи точно толкова отчаяно, колкото и Ариус, но любовта ме беше направила жестока и сега единственото, което исках, бе – да умрат. Ариус отсече ръката на един испанец до лакътя и насред целия ужас, който изпитвах за живота му, почувствах внезапен изблик на гордост от уменията му.
Той се въртеше и нанасяше удари, почти нямаше място, където да стъпва на това малко квадратно пространство, но въпреки това успяваше да отвръща на ударите им от четири страни. Тълпите се успокоиха, хората насядаха по местата си, за да се обзалагат, променяха залозите… И точно когато отново успях да си поема дъх, то се случи. Нещо толкова дребно! Той се наведе, за да избегне едно свирепо замахване със закривено острие, и за миг изгуби равновесие – залитна падна приземи се по гръб на земята, едва на няколко стъпки по-ниско, но видях как не може да диша… Видях как устата му се отваря конвулсивно в опит да си поеме дъх, как вдига меча си и тогава испанците се спуснаха върху него! … Трима испанци в делириум от възторг, с вдигнати високо оръжия – дори и така той успя да промуши единия през коляното, преди да изчезнат от поглед.
Чух как нервниченето на Лепида спря изведнъж… Чух как Квинт Полий остави бокала си… Чух диханието на всички зрители в Колизеума Изпуснах каната, усетих как виното се лисна върху краката ми, когато скочих напред, блъснах се в мраморния парапет и събрах всичкия въздух, който имах в дробовете си
– МИТЕ! – изпищях с цялата сила, на която бях способна, и всеки един римлянин в близките сто крачки обърна глава към мен. – МИТЕ! МИТЕ! МИТЕ! – Нека живее! О, Господи, нека живее!
И защото беше хубав следобед и игрите бяха наистина много сполучливи този ден, и Варварина наистина се беше бил великолепно, други гласове се присъединиха към моя. – Мите! Мите! Мите!
Когато видях насинения и разкървавен Ариус едвам да се изправя на краката си, крайниците ми отмаляха под тежестта на тялото ми и аз се строполих на земята. Ревът заля слуха ми, нещо гранитностудено се пропука в мен и се стопи като лед под дъжда.
– Теа? Теа, какво ти става?
Погледнах нагоре замаяна. Лицето на господарката ми беше блед раздразнен кръг.
– Извинете, господарке
– Да крещиш на обществени места – един роб никога не говори, освен ако не го заговорят! – Сандалите ѝ със заострени върхове ме сритаха отстрани. – Ставай!
Аз се надигнах, подпирайки се на парапета. Кръвта бучеше толкова силно в ушите ми, че когато Лепида посегна към панделката около врата ми, можах само да я погледна със замъглен поглед.
– Я да видим, я да видим, какво е това? Талисмани, а, Теа? И то толкова много! За какво са? – Тя обърна един меден амулет, надписан на латински на гърба. – "Да предпазва от всякакви оръжия и остриета" и "Призовавам закрилата на Марс срещу насилствена смърт". Богове, та аз не те бия чак толкова жестоко!
– Моят собственик на таверна – промърморих, като се опитвах да събера малкото останал ми разум – тръгна с легионите. Просто искам да е в безопасност Тя ме отпрати с жест и потъна сред възглавниците на стола си, докато Ариус излизаше, накуцвайки и подпирайки се на едно копие, а испанците се покланяха. Тя се цупеше, докато чистачите на арената почистваха пясъка с гребла, въртеше се неспокойно и потропваше по пода с обутите си в златни сандали крачета, и най-накрая заяви, че има главоболие и че е твърде студено, за да стои навън, и че си отива вкъщи незабавно, а аз дори и не слушах глезотиите ѝ, защото единственото, за което можех да мисля, беше Ариус!
Изпратих я до вкъщи, смених туниката ѝ с роба, повях ѝ с ветрило и разтрих главата ѝ, донесох ечемична отвара и зачаках в агония, докато не ме освободи да си вървя, и тогава се затичах към улица "Марс"!
– Ариус! – изрекох задъхана на хубавото момче роб, което отвори вратата – Ариус!
Това беше единствената дума, останала в съзнанието ми.
– Ами не може, той не е… Чакай!
Ариус седеше с приведени рамене и клюмнала глава насред лечебницата, целият в прах и кървящ на дузина места. Притискаше тампон от парцали върху отворената рана на врата си, докато лекарят се суетеше около него, а Галий гледаше навъсено, надвесен над писалището си. Дузина бойци се навъртаха наоколо и надничаха с любопитство или с откровено злорадство, докато шиеха падналия в боя Варварин.