Снежен крах
- Автор: Стивенсон Нил Таун
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Альтернативная история
Электронная книга - «Снежен крах». Краткое содержание книги:
Горилите не се впечатляват. Те бъркат с дългите си космати пръсти в разпадащия се облак, успяват някак си да го гепят и го отнасят покрай Хиро към изхода. Хиро го поглежда и мярва нещо, което много прилича на лицето на Дей5ид, гледано през купчина стъкла. Мярва го само за миг. После аватарът изчезва, сръчно изритан през вратата, и се издига над Улицата в дълга плоска дъга, която го запраща отвъд хоризонта. Хиро поглежда към масата на Дей5ид — празна, наобиколена от слисани хакери. Едни са шокирани, други се мъчат да не се разхилят.
Дей5ид Майер, върховният повелител на хакерите, отецът-основател на протокола на Метавселената, създател и собственик на световноизвестното „Черно слънце“, току-що преживя системен срив. Изхвърлен е от собствения си бар, от собствените си демони.
10
Второто-третото нещо, което научиха, докато се обучаваха за Куриери, беше как да отключиш чифт белезници. Белезниците не са замислени като приспособления за дългосрочно задържане въпреки милионите клиенти на Дранголника. А отдавнашният статус на скейтърите на репресирана етническа група означава, че всички те вече владеят до някаква степен изкуството на измъкването.
Първо най-важното. По униформата на Уай Ти висят много и най-различни неща. Униформата има стотина джоба — големи плоски джобове за пратки, мънички тесни джобове за екипировка, джобове, вшити в ръкавите, по бедрата, по пищялите. Напъханите по тези най-разнообразни джобове уреди обикновено са маломерни, сложни и леки: писалки, маркери, фенерчета, джобни ножчета, шперцове, скенери за баркод, сигнални ракети, отвертки, Течни стави, палки-зашеметители и прожектори. В джоба на дясното й бедро е пъхнат калкулатор, служещ едновременно и за таксиметър и секундомер.
На другото й бедро е личният телефон. Докато управителят заключва вратата на горния етаж, телефонът зазвънява. Уай Ти го откачва със свободната си ръка. Майка й се обажда.
— Здрасти, мамо. Добре, а ти как си? У Трейси съм. Да, ходихме в Метавселената. Помотахме се из един базар на Улицата. Голяма гмеж. Да, сложих си хубав аватар. Не, майката на Трейси ми обеща да ме закара вкъщи по-късно. Но може да се отбием за малко в „Пътешествието“ на „Виктъри“… Добре тогава, лека нощ, мамо. Да, добре. И аз те обичам. Доскоро.
Тя натиска бутона, прекъсва разговора с мама и за части от секундата набира нов номер.
— Роудкил — казва тя.
Ревове. Това е свистенето на въздуха, трупащ се върху микрофона на личния телефон на Роудкил при някаква ужасяваща скорост. Чуват се и надпреварващото се свистене на многобройни автомобилни гуми по паваж, прекъсвано от перкусиите на дупките. Явно кара по изровената „Вентура“.
— Здрасти, Уай Ти — обажда се отсреща Роудкил. — К’о ста’а?
— С тебе к’о ста’а?
— Сърфирам по „Тура“. Ти?
— Кисна в Дранголника.
— Леле! Кой те тикна там?
— МетаЧенгетата. Вързаха ме на вратата в Бели колони със сополив пищов.
— Леле, а стига бе! Кога излизаш?
— Скоро. Можеш ли да наминеш да ми помогнеш?
— Как да ти помогна?
Мъже.
— Нали се сещаш, да ми помогнеш. Нали сме гаджета — напомня му тя. Говори съвсем просто и ясно. — Ако ме гепят, предполага се, че ти ще дойдеш и ще ми ми помогнеш да се измъкна оттам. — Това не го ли знае всеки? Тия родители вече на нищо ли не учат децата си?
— Ами, хм, такова, ти къде си?
— В „Купи и отлети“ номер 501 762.
— Тръгнал съм към Бърни с една суперултра.
Т.е. към Сан Бернардино. Т.е. с пратка със суперултрапредимство. Т.е няма да те огрее.
— Добре, благодаря, нямаше нужда.
— Извинявай.
— Спокойно сърфиране — пожелава му Уай Ти. Традиционното саркастично сбогуване.
— Не спирай да дишаш — отвръща той. Ревът рязко секва.
Ега ти мухльото. Другия път, като излязат заедно, ще му се наложи да пълзи пред нея. Но междувременно има и още един, който й дължи услуга. Единственият проблем е, че пичът може да излезе менте. Но си струва да опита.
— Ало? — обажда се той на персоналния си телефон. Диша тежко, а отзад се дуелират две сирени.
— Хиро Протагонист?
— Да, кой се обажда?
— Уай Ти. Къде си?
— На паркинга на един хипермаркет на шосето за Оаху — казва той. И казва истината — тя чува как количките за пазаруване с трясъци осъществяват аналните си съвъкупления.