Снежен крах

— Чудя се дали някой вече го е светнал, че американците няма да си купуват рап музика, изпълнявана от японец — отбелязва Хиро, когато се упътват нататък.

— Може би ти трябва да му го кажеш — предлага Дей5ид — и да му поискаш такса за услугата. В момента той е в Ел Ей, нали знаеш.

— Вероятно е отседнал в някой хотел, пълен с гъзолизци, които му раздуват каква голяма звезда ще стане. Трябва да бъде изложен на действителна биомаса.

Те се вмъкват в един поток, лъкатушещ като тесен канал през една пролука в тълпата.

— Биомаса ли? — пита Дей5ид.

— Съвкупност от живи неща. Екологичен термин. Ако вземеш един акър дъждовна гора, една кубична миля океан или квадратен блок Комптон и махнеш всичко, което не е живо — пръстта и водата — получаваш биомасата.

Дей5ид, вечният компютърен маниак, казва:

— Не разбирам.

Гласът му звучи странно — в аудиосистемата му се промъква много бял шум.

— Лаф от Индустрията — обяснява Хиро. — Индустрията се храни с човешката биомаса на Америка — като кит, прецеждащ планктон от морето.

Хиро се вклинява между двама нипонски бизнесмени. Единият е в униформеното синьо, но другият е неотрадиционалист, облечен в черно кимоно. И също като Хиро носи два меча — дългата катана на левия хълбок и уакизаши, с който се борави с една ръка, затъкнат диагонално в пояса. Двамата с Хиро оглеждат бегло оръжията си. После Хиро се извръща и се преструва, че не забелязва, а неотрадиционалистът замръзва на място — само ъгълчетата на устата му се смъкват надолу. Хиро и преди е виждал това. И знае, че му предстои двубой.

Хората се отдръпват встрани — нещо огромно и неумолимо се врязва в тълпата и разбутва аватарите. В „Черното слънце“ едно-единствено нещо притежава способността да разбутва така хората, и това е демонът-бияч.

Щом се приближават, Хиро вижда, че са цяло ято демони, летящи в клин — горили в смокинги. Ама истински горили. И май са се насочили към Хиро.

Той се опитва да се отдръпне, но бързо се нахаква в нещо. Май Бигбордът най-сетне го е вкарал в беля. Тръгва към изхода.

— Дей5ид — подвиква той. — Спри ги, пич. Ще престана да го използвам.

Всички хора наоколо са се вторачили зад гърба на Хиро с лица, огрени от хаос от яркоцветни светлини.

Хиро се обръща към Дей5ид. Но Дей5ид вече го няма.

Вместо Дей5ид там има само трепкащ облак лоша дигитална карма. Той е толкова ярък, бърз и безсмислен, че направо да те заболи като го гледаш. Става ту цветен, ту черно-бял, а когато е цветен, се носи като побеснял по спектъра, сякаш обстрелван от мощни диско-прожектори. И не се задържа в границите си — тънки като косъм пикселни линии постоянно се изстрелват от едната страна, минават през цялото заведение и пробиват стената. Не е толкова организирано тяло, колкото центробежен облак от линии и многоъгълници, чийто център не може да го удържи и изстрелва ярки парчета телесен шрапнел из цялата зала, които се врязват в хорските аватари, трепват и изчезват.