Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 58
Перейти на страницу:

Славеят

В Бретан и днес се пее песен за славея. Там е известен под име лаустик96. Отвъд Ламанш найтингейл го зоват, а в близкия нам френски свят [5] е като росиньол познат.
Разказаното тук било се случило край Сен Мало, в един стар град. Там двама смели и силни рицари живели; [10] със чест и доблест всепризната те славели се из страната. Единият от тях бил женен за знатна дама с несъмнени достойнства: умна и красива [15] приветлива и отзивчива97. А вторият бил млад ерген… И той бил храбър и почтен, ала богатства не пестял и на живот се бил отдал. [20] Но влюбил се, и то не в друга, а във законната съпруга на своя най-добър съсед. След увещания безчет, най-сетне дамата не само [25] в ответ приела любовта му, но пламнала и тя самата от страст все още непозната. Било пределно важно тази любов във тайна да се пази, [30] и те се криели добре, та никой да не разбере, че тегли ги любовен грях. Туй не било проблем за тях, защото всъщност ги деляла [35] една стена с мазилка бяла. Те можели да си говорят, щом си прозорците отворят, а щом се леко наведат, подаръци да разменят. [40] Така приятно им било, че сякаш нищо не могло да им попречи… Но, за жалост, възможност нямали изцяло да си принадлежат, защото [45] била следена тя и злото все дебнело ги… И все пак се радвали, че има как, макар и малко отдалече, да си говорят сутрин, вечер, [50] без да събуждат подозрения с интимните си отношения. Тъй, под властта на любовта, заварила ги пролетта: горите вече се развили, [55] полята се раззеленили, цветята бързо разцъфтели и птичките в леса запели. Когато се обичат двама, за любовта си мислят само. [60] Така бил рицарят увлечен по нея, че от друго вече съвсем не се интересувал. И в нейната душа бушувал стремежът й неустоим [65] да вижда рицаря любим. Дорде мъжът й спял в кревата, а в свода греела луната и озарявала нощта, палто намятала си тя [70] и към прозореца по навик отивала, без да се бави, че там очаквал я в томление и със голямо нетърпение любимият й — дълго тук [75] стояли те един до друг, защото тез любовни срещи били най-свидното им нещо. Но не могло туй поведение да не събуди подозрение; [80] мъжът, ядосан, я попитал къде по цели нощи скита: — Защо на тоя свят живее тоз, който не е чул как пее с глас нежен славеят в нощта! — [85] отвърнала веднага тя. — Затуй ще продължавам още да слушам песните му нощем.         Мъжът й своя гняв прикрил с усмивка хитра и решил [90] да хване славея в капан и тъй да бъде обуздан среднощният певец. Веднага разпоредил да се наслагат по кестените и леските, [95] в градината и край стените кафези, клопки… Щом се хванал немирният свирец в капана, слугите го занесли жив на господаря си ревнив. [100] Той при съпругата си влязъл със славея в ръка и казал, усмихвайки й се превзето: — Аз хванах този славей, дето не ви оставяше да спите. [105] Сега ще се успокоите… От днес той няма да смущава съня ви нощем.                                 Тя тогава от смут небивал пребледняла и от мъжа си пожелала [110] да й даде горката птица. Той стиснал малката главица, с такава злост я извъртял, че славеят тозчас умрял. В бездушието си злодеят [115] телцето хвърлил върху нея и с кръв опръскал я там, гдето от болка свило се сърцето на дамата. А щом мъжът излязъл, тя до свойта гръд [120] телцето мъничко допряла, неутешимо заридала и взела да проклина тези, които клопки и кафези заложили във всеки кът [125] с цел славея да уловят. — Ах, — стенела жаловно тя, — каква беда ме сполетя! От днес нататък няма как любимия да виждам пак. [130] Защо туй зло на нас се случи? Дали той няма да заключи, че аз за любовта нехая? Добре ще бъде да узнае, че има за това причина. [135]         И тя на малък плат коприна със златни букви, със старание му избродирала послание98, в платчето славея обвила, на свой слуга се доверила, [140] той бързо рицаря открил, от дамата го поздравил, предал му тази ценна пратка и го осведомил накратко за случилото се с жената. [145] От скръб се сгърчила душата на рицаря… Покрусен бил, но се съвзел и наредил ковчеже да му се направи от злато, не от разни сплави, [150] и да го украсят с опали, със диаманти и с корали. Ковчежето било стъкмено и в него той телцето тленно прибрал — от всички други вещи [155] най-скъпото за него нещо.
вернуться

96

Ст. 3: Думата laustic идва от старинната келтска дума aostic — „славей“, към която вследствие на аглутинация се прибавя и буквата „л“ от определителния член le в позиция на елизия.

вернуться

97

Ст. 16: Мари целенасочено се отклонява от общото място за стария и ревнив съпруг на млада жена (Гижмар, Йонек). Тук съпругът е млад и добродетелен. Ала, както в куртоазната поезия, и в новелите на Мари бракът и любовта са несъвместими. Донякъде изключение в това отношение прави само Елидюк.

вернуться

98

Ст. 138: Според Овидий (Метаморфози, кн. VI, ст. 577–583) Филомела (която Терей, съпруг на сестра й Прокна, изнасилва, а после й изтръгва и езика, за да не проговори) прибягва до същото средство, за да разкаже на сестра си за случилото се. Кретиен дьо Троа пише адаптация на Овидиевия разказ. В него героинята с леко променено име Филомена изтъкава на платно писмото до сестра си. Няма данни Мари да е познавала творчеството на Кретиен дьо Троа, но е познавала това на Овидий.

1 ... 34 35 36 37 38 39 40 41 42 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)