Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
Възлюбените във кревата [200]
останали и се отдали
на своята любов. Едва ли
друг някой тъй щастлив е бил.
Накрая, щом той промълвил,
че трябва да си заминава, [205]
тя почнала да настоява
да идва колкото се може
по-често. — Бих могъл, госпожо,
щом призовете ме, завчас
да дойда да се видя с вас. [210]
Но трябва много да се пазим
и то най-вече от онази
старица, тя ще ни следи
и брат си ще предупреди.
А щом ни тайната узнаят, [215]
уви, фатален ще е краят.
Заминал рицарят, а тя
си легнала и сутринта
се чувствала напълно здрава
и вече взела да отдава [220]
на външния си вид внимание.
Обзело я едно желание:
по цял ден да стои сама,
а щом мъжът й от дома
навън излезе, да приеме [225]
младежа, без да губи време,
та радост с него да дели.
Ех, дано Бог благоволи
и в бъдеще да продължава
все тъй тя да се наслаждава [230]
на тези срещи въжделени!
От тях напълно променена
била… Съпругът й обаче
бил изненадан от това, че
пред огледалото я сварвал [235]
лицето да си издокарва,
и със сестра си споделил,
като дори се усъмнил
в предаността й. Но сестра му
го уверила, че тя само [240]
при нея влиза, че мъж друг
изобщо не е стъпвал тук.
Но пък била със впечатление,
че в някакво усамотение
съпругата му предпочита [245]
сега да й минават дните.
— Аз — рекъл той — ти имам вяра,
но нещо вътрешно ме кара
да проверим. Щом сутринта
изляза, входната врата [250]
добре след мене затвори,
а след това се престори,
че и на теб ти се налага,
да тръгваш, но се скрий веднага,
тъй че да разбереш тогаз [255]
какво я радва в този час.
Перейти на страницу: