Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
И ето, че дошъл момент [90]
тя да роди. Край нея бдяла
една матрона побеляла:
родилката се доверила
на дамата и тя прикрила
от всички вкъщи този случай [95]
и никой нищо не научил.
Родило се момче. Жената
в торбичка, цялата в позлата,
писмото скътала прилежно,
а после на вратлето нежно [100]
тя пръстенчето закачила.
Със ленен плат го оповила,
положила го в люлка бяла,
загърнала го с покривало,
обшито в края с кожа ценна, [105]
и на матроната почтена
детенцето-сукалче дала,
а тя веднага призовала
Милон. Притулен в таен кът,
той чакал да му го дадат, [110]
за да го занесе на хора,
които нужното да сторят.
Те с него тръгнали на път и
запирали по седем пъти
на ден по домове, в които [115]
накърмено и преповито
било детето… В своя замък,
зарадвана, добрата дама
приела крехкото създание
и с много грижи и внимание [120]
да го отгледа се заела106.
А орисията отвела
Милон в чужд край да се прослави,
но в отчаяние оставил
в дома й своята изгора. [125]
А нейният баща, наскоро
след случката, й известил,
че вече твърдо е решил
да я омъжи… Непозната
тъга обзела й душата, [130]
все по Милон скърбяла тя
и тръпнела при мисълта,
че бъдещият й съпруг,
ще разбере, че с някой друг
е спала… „Ако се омъжа, [135]
не е възможно да излъжа
съпруга си. А туй ще значи
аз подир него да се влача
като слугиня чак до края.
Как можех отнапред да зная, [140]
че ме очаква унижение?
Щях за Милон да се оженя,
та този срам да се потули,
а не да слушам злобни хули…
Защо ли да живея още, [145]
щом и слугите денем, нощем
одумват ме и ме следят?“
Но ето, че дошъл денят
на сватбата — женихът взел
девойката и я отвел107. [150]
Милон се върнал един ден
във своя край, но все тъй в плен
на смазващата го тъга.
Утеха му било сега
това, че в същата страна [155]
е и любимата жена.
И скоро той измислил как
да й даде потайно знак,
че в своя дом се е прибрал.
Той имал лебед снежнобял, [160]
на шията му прикрепил
писмо до нея, поверил
вестителя на свой приятел,
когото искал да изпрати
до близкия сеньорски замък [165]
при своята любима дама.
— Щом, драги мой, се добереш
до замъка, ще предадеш
чрез портиера тази птица
на мойта мила хубавица. [170]
Приятелят, без да се бави,
взел лебеда и се отправил
към замъка. Щом приближил
до портата, той поздравил
стоящия на пост вратар: [175]
— Аз, друже мили, съм птичар.
Със примка, на една поляна
край Карлеон, успях да хвана
ей този лебед белокрил
и с радост бих го подарил [180]
на дамата от този замък,
защото бих желал да нямам
проблеми, докато се скитам
из вашата страна честита.
Вратарят, който се оказал [185]
любезен, най-учтиво казал:
— За жалост, тук не позволяват
на външни хора да остават
при нея, ала аз все пак
ще видя дали има как [190]
самият ти да разговаряш
със госпожата.
И вратарят
отправил се натам и влязъл
в обширен хол: там забелязал,
че двама рицари напети [195]
с игра на шах били заети.
Друг никой нямало. Тогаз
при мнимия птичар завчас
отново той се озовал
и знак с ръката си му дал [200]
да го последва. Пред вратата
на стаята на госпожата
съгледали девойка мила,
която им се поклонила,
усмихнала им се любезно [205]
и ги поканила да влезнат.
„Птичарят“ лебеда предал
на дамата, а тя васал
извикала и рекла строго:
— Ще трябва да се грижиш много [210]
за този лебед: всеки ден
да бъде хранен и поен!
Но притесненият „птичар“
я спрял: — Това е кралски дар;
на никой друг, освен на вас, [215]
не давам тази птица аз.
Погалила му тя главата
и шията, а под перата
напипала със пръст писмото
и в миг изтръпнала, защото [220]
разбрала тутакси кой може
така находчиво да сложи
писмо във птича перушина.
вернуться
106
Ст. 121: Грижите за новороденото са описани много по-подробно, отколкото тези за Ясена. Ако допуснем, че Мари е написала Милон след Ясена, можем да гледаме на второто „ле“ като на амплификация на темата за изоставеното дете, която първото „ле“ третира твърде лаконично. От друга страна, прави впечатление, че в Милон любовта между родителите е предмет на голяма част от разказа, докато родителското им чувство е представено набързо.
вернуться
107
Ст. 150: Омъжването на приятелката на Милон е друг набързо споменат епизод. Мари отделя повече място на последиците от този брак. Разказът протича на различни скорости, които пораждат своеобразни светлосенки в повествованието.
Перейти на страницу: