Куртоазни новели-ле

Милон се върнал един ден във своя край, но все тъй в плен на смазващата го тъга. Утеха му било сега това, че в същата страна [155] е и любимата жена. И скоро той измислил как да й даде потайно знак, че в своя дом се е прибрал. Той имал лебед снежнобял, [160] на шията му прикрепил писмо до нея, поверил вестителя на свой приятел, когото искал да изпрати до близкия сеньорски замък [165] при своята любима дама. — Щом, драги мой, се добереш до замъка, ще предадеш чрез портиера тази птица на мойта мила хубавица. [170]         Приятелят, без да се бави, взел лебеда и се отправил към замъка. Щом приближил до портата, той поздравил стоящия на пост вратар: [175] — Аз, друже мили, съм птичар. Със примка, на една поляна край Карлеон, успях да хвана ей този лебед белокрил и с радост бих го подарил [180] на дамата от този замък, защото бих желал да нямам проблеми, докато се скитам из вашата страна честита.         Вратарят, който се оказал [185] любезен, най-учтиво казал: — За жалост, тук не позволяват на външни хора да остават при нея, ала аз все пак ще видя дали има как [190] самият ти да разговаряш със госпожата.                                 И вратарят отправил се натам и влязъл в обширен хол: там забелязал, че двама рицари напети [195] с игра на шах били заети. Друг никой нямало. Тогаз при мнимия птичар завчас отново той се озовал и знак с ръката си му дал [200] да го последва. Пред вратата на стаята на госпожата съгледали девойка мила, която им се поклонила, усмихнала им се любезно [205] и ги поканила да влезнат. „Птичарят“ лебеда предал на дамата, а тя васал извикала и рекла строго: — Ще трябва да се грижиш много [210] за този лебед: всеки ден да бъде хранен и поен!         Но притесненият „птичар“ я спрял: — Това е кралски дар; на никой друг, освен на вас, [215] не давам тази птица аз.         Погалила му тя главата и шията, а под перата напипала със пръст писмото и в миг изтръпнала, защото [220] разбрала тутакси кой може така находчиво да сложи писмо във птича перушина.