Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 58
Перейти на страницу:
Щом пратеникът си заминал, тя счупила с ръка печата [225] и със вълнение в душата прочела името „Милон“. В гръдта й се надигнал стон, от радост тя се просълзила, с целувки трепетни покрила [230] писмото, след това се взряла във редовете и разбрала, че от копнеж неутолим линее нейният любим и че животът и смъртта му [235] зависели от нея само: щом тя реши, че някой път ще могат да си уредят отдавна чаканата среща, могла би много просто нещо [240] да стори — да му прати вест по лебеда… Тя още днес храна ще почне да му дава, та все по-пъргав той да става. Накрая трябва за три дена [245] да бъде птицата лишена от всякаква храна: тогава тя ще се устреми направо към родната си стряха мила, където се била родила. [250] Когато дамата прочела писмото, мигом се заела със лебеда: той месец цял във стаята й престоял, там тя го хранила, поила… [255] В туй време вече се сдобила с мастило и със пергамент, избрала подходящ момент, писмо набързо съчинила, със пръстена си го скрепила [260] и във перата му го свряла, след като лебеда държала три дни, без нищо да е ял. Дотолкова той изгладнял, че щом го пуснала, стремглаво [265] политнал и се спуснал право на рицаря Милон в краката. Той го помилвал по крилата, писмото тутакси открил, на иконома си вменил [270] за него грижи да полага, в писмото вгледал се веднага, прочел, че тя го поздравява сърдечно и го уверява, че с него, докато е жива, [275] ще бъде истински щастлива и че от него вест ще чака. Така изнизвала се всяка година: лебедът-вестител нататък и насам прелитал [280] и цели двадесет лета тешил той техните сърца. Оставяли го без храна, преди към другата страна крила за полет да разпери: [285] там той храна щял да намери. Дори и във затвор да бяха, и там за срещите си щяха те да открият сгоден кът108.
вернуться

108

Ст. 289: Ролята на лебеда е от съществено значение за цялостната интерпретация на новелата. Три последователни „ле“ отреждат важно място на птица: Йонек, Славеят и Милон. Соколът в Йонек е не символ на влюбения, а самият влюбен. В Славеят птицата символизира няколко аспекта на любовното чувство. Песента на славея е радостна и носи радост на влюбените; в ръцете на ревнивия съпруг убитият славей се превръща в ловен трофей; трупът на птицата, положен в платното, на което дамата бродира своя разказ, е веществено доказателство за неговата правдоподобност; златното ковчеже, в което приятелят полага славея, става мощехранителница: „светите“ мощи на славея символизират святото и вечно чувство на влюбените. В Милон лебедът, подобно на славея, е полифункционален символ. От една страна, той е двойник на героя (тук е възможен паралел със Зевс, превърнал се в лебед, за да люби Леда), от друга, той е посредник между разделените влюбени, такъв, какъвто се оказва и техният син. Много точно Милена Михайлова отбелязва: „Лебедът снове напред-назад и осъществява връзката между любовниците, както прави това корабът в Гижмар. Птицата, която всеки от двамата храни, но не остава задълго при никой от тях, а живее между двамата, е изместен, идеализиран образ на отдалечения син. Подобно на пръстена и на писмото, разказващо за тяхната любов, окачени на шията на детето, лебедът носи на своята шия бляна и любовното желание“ (цит.съч., с. 143 — преводът е мой: С.А.).

1 ... 37 38 39 40 41 42 43 44 45 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)