Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
108
Ст. 289: Ролята на лебеда е от съществено значение за цялостната интерпретация на новелата. Три последователни „ле“ отреждат важно място на птица: Йонек, Славеят и Милон. Соколът в Йонек е не символ на влюбения, а самият влюбен. В Славеят птицата символизира няколко аспекта на любовното чувство. Песента на славея е радостна и носи радост на влюбените; в ръцете на ревнивия съпруг убитият славей се превръща в ловен трофей; трупът на птицата, положен в платното, на което дамата бродира своя разказ, е веществено доказателство за неговата правдоподобност; златното ковчеже, в което приятелят полага славея, става мощехранителница: „светите“ мощи на славея символизират святото и вечно чувство на влюбените. В Милон лебедът, подобно на славея, е полифункционален символ. От една страна, той е двойник на героя (тук е възможен паралел със Зевс, превърнал се в лебед, за да люби Леда), от друга, той е посредник между разделените влюбени, такъв, какъвто се оказва и техният син. Много точно Милена Михайлова отбелязва: „Лебедът снове напред-назад и осъществява връзката между любовниците, както прави това корабът в Гижмар. Птицата, която всеки от двамата храни, но не остава задълго при никой от тях, а живее между двамата, е изместен, идеализиран образ на отдалечения син. Подобно на пръстена и на писмото, разказващо за тяхната любов, окачени на шията на детето, лебедът носи на своята шия бляна и любовното желание“ (цит.съч., с. 143 — преводът е мой: С.А.).