Куртоазни новели-ле

Щом пратеникът си заминал, тя счупила с ръка печата [225] и със вълнение в душата прочела името „Милон“. В гръдта й се надигнал стон, от радост тя се просълзила, с целувки трепетни покрила [230] писмото, след това се взряла във редовете и разбрала, че от копнеж неутолим линее нейният любим и че животът и смъртта му [235] зависели от нея само: щом тя реши, че някой път ще могат да си уредят отдавна чаканата среща, могла би много просто нещо [240] да стори — да му прати вест по лебеда… Тя още днес храна ще почне да му дава, та все по-пъргав той да става. Накрая трябва за три дена [245] да бъде птицата лишена от всякаква храна: тогава тя ще се устреми направо към родната си стряха мила, където се била родила. [250] Когато дамата прочела писмото, мигом се заела със лебеда: той месец цял във стаята й престоял, там тя го хранила, поила… [255] В туй време вече се сдобила с мастило и със пергамент, избрала подходящ момент, писмо набързо съчинила, със пръстена си го скрепила [260] и във перата му го свряла, след като лебеда държала три дни, без нищо да е ял. Дотолкова той изгладнял, че щом го пуснала, стремглаво [265] политнал и се спуснал право на рицаря Милон в краката. Той го помилвал по крилата, писмото тутакси открил, на иконома си вменил [270] за него грижи да полага, в писмото вгледал се веднага, прочел, че тя го поздравява сърдечно и го уверява, че с него, докато е жива, [275] ще бъде истински щастлива и че от него вест ще чака. Така изнизвала се всяка година: лебедът-вестител нататък и насам прелитал [280] и цели двадесет лета тешил той техните сърца. Оставяли го без храна, преди към другата страна крила за полет да разпери: [285] там той храна щял да намери. Дори и във затвор да бяха, и там за срещите си щяха те да открият сгоден кът108.