Куртоазни новели-ле

През този период синът, [290] за който грижела се вкъщи сестрата като майка съща, порасъл и настъпил ден и той да бъде посветен във рицарство. Тогаз сестрата [295] и писъмцето, и халката му дала, после му разкрила коя жена го е родила и колко снажен и красив, достоен, горд и отзивчив [300] е татко му Милон. Когато младежът, с трепет във душата, изслушал разказа подробен за този рицар безподобен, той рекъл си, че щом е син [305] на смел и славен исполин, какво остава му да прави освен със чест да се прослави със смелост и с човещина далеч от своята страна. [310] И в този ден младежът вече решил се за последна вечер във замъка да пренощува. На сутринта той се сбогувал със леля си: тя с наставления [315] родителски и с насърчения проводила го до портала, достатъчно пари му дала и той заминал към морето, към Саутхамптън, откъдето [320] през Барфльор към Бретан поел. И там той многократно взел в турнири рицарски участие и все печелел първо място. Към всички благосклонен бил [325] и туй, което придобил, когато влизал във двубой с богатите, най-щедро той раздавал го на бедни хора. и гледал добрини да стори. [330] Отвъд морето той бил считан за най-безстрашен, най-възпитан, бил отстъпчив, любезен, честен и станал с подвизи известен из целия уелски свят. [335] Говорели, че рицар млад и смел морето прекосил и в край далечен проявил достойнства с нищо несравними. Наместо с неговото име, [340] го Несравнимия109 зовели и непрестанно се дивели на всяка негова изява. Милон чул как го възхваляват и как твърдят, че по турнири, [345] по сборове и панаири не можел друг да го надвие и чест и слава да добие. Той незабавно взел решение да тръгне бързо с намерение [350] до родния си град да стигне и своя остър меч да вдигне, за да се мери във двубой със рицаря: от коня той с един замах да го събори, [355] за срам и присмех да го стори. А след двубоя ще поскита известно време, за да пита за своя син — дано узнае как чувства се, в коя страна е. [360] В писмо до своята любима Милон я известил, че има подобни планове, и тя го подкрепила с мисълта, че хем сина им ще открие, [365] хем за честта си ще се бие, показвайки и дух, и сила. Нима тя би го отклонила от туй похвално намерение! Снабден с богато снаряжение, [370] от свойта мила насърчен, Милон отишъл един ден в Нормандия, а пък оттам поел към близкия Бретан, сдружил се с рицари най-лични [375] и взел участие в различни турнирни схватки и игри, раздавал дарове, пари, почитан бил и величан. Като при свои във Бретан [380] той цяла зима преживял, а щом Великден се задал, турнирите се подновили, в Мон Сен Мишел се появили голям брой рицари фламандски, [385] бретански, френски и нормандски, и тук-там някой англичанин. Сред тези рицари избрани със слава и Милон блестял. Той пръв отишъл и държал [390] да мери сили на дуел със онзи рицар горд и смел, за който чул безброй похвали. Когато всички се събрали, турнирът се завихрил: кой [395] участвал пряко във двубой, кой пък се включвал във игрите: един излизал победител, друг се признавал победен. Милон от всички бил дарен [400] с овации, защото бил съперниците си сразил, а онзи млад герой безспорен, за който вече ви говорих, с такава сръчност се сражавал, [405] че всички други побеждавал. Милон го гледал със възхита как удря с меча, как налита, един миг завидял му даже и пожелал да му покаже [410] пред всички своето умение. И се започнало сражение: Милон ударил го тъй здраво, че копието му направил на две парчета и от коня [415] едва не смъкнал го. Но оня съвзел се и му тъй отвърнал, че на земята го обърнал. Но щом под шлема забелязал, че кичур бял се е показал, [420] щом сивата брада видял, той в миг обхванат бил от жал, поел на коня му юздата и дружелюбно във ръката му я подал: — Сеньор, простете! [425] На коня си се пак качете… Прекланям се пред възрастта ви, разкайвам се, че ви направих за срам.                 Когато пак Милон възсядал своя хубав кон, [430] видял, че неговият пръстен блести на момъка на пръста, и го попитал: — Момко мил, от кой баща си наследил такъв кураж, такава сила? [435] Коя жена те е родила и как на име си наречен? В несметен брой турнири вече участвах, много преживях и по земи различни бях, [440] без да съм бил, до тоя ден, аз на земята повален от друг… Ти, драги, победи ме, успехът ти неоспорим е и с туй заслужи почитта ми. [445]         А той отвърнал му: — Баща ми, Милон, доколкото аз знам, е от Уелс. Обикнал там на благородник дъщерята и тъй се случили нещата, [450] че на света съм се родил. Аз още мъничък съм бил, когато хора ме завели в Нортумберленд при мойта леля, и тя за мене непрестанно [455] се грижеше. Щом рицар станах, снабди ме с кон и със доспехи и тук изпрати ме успехи да жъна в рицарски сражения. Сега аз имам намерение [460] в страната си да ида пак, да разбера баща ми как понастоящем преживява, дали при мама се вестява, дали тя още му е близка. [465] Ей този златен пръстен искам да види той, туй само стига да ме познае…                                 Скочил мигом Милон, за щита му се хванал и рекъл: — Боже, чудо стана! [470] Та аз бях тръгнал да издиря сина си, а го тук намирам110!         При тези му слова, младежът от коня хвърлил се и нежно прегърнал своя мил баща. [475] Такива трогващи неща си казали баща и син, че сбралите се до един разплакали се от вълнение. Милон изчакал с нетърпение [480] да спрат игрите, та спокойно, съвсем открито и обстойно историята си да може пред чедото си да изложи. И те прекарали нощта, [485] споделяйки си радостта, в един хан, обиколени от рицарите просълзени. Милон с младежа споделил как се със майка му сближил, [490] как нейният баща я дал на някакъв богат васал, как връзката си продължили, как тайната си поверили на лебеда, как чрез писмата [495] той често радвал им сърцата. Щом чул това, синът му кратко и ясно казал: — Чуй, татко, аз се заклевам да убия мъжа й и тогава вие [500] ще се ожените със мама111. Друг изход според мене няма.