През този период синът, [290]
за който грижела се вкъщи
сестрата като майка съща,
порасъл и настъпил ден
и той да бъде посветен
във рицарство. Тогаз сестрата [295]
и писъмцето, и халката
му дала, после му разкрила
коя жена го е родила
и колко снажен и красив,
достоен, горд и отзивчив [300]
е татко му Милон. Когато
младежът, с трепет във душата,
изслушал разказа подробен
за този рицар безподобен,
той рекъл си, че щом е син [305]
на смел и славен исполин,
какво остава му да прави
освен със чест да се прослави
със смелост и с човещина
далеч от своята страна. [310]
И в този ден младежът вече
решил се за последна вечер
във замъка да пренощува.
На сутринта той се сбогувал
със леля си: тя с наставления [315]
родителски и с насърчения
проводила го до портала,
достатъчно пари му дала
и той заминал към морето,
към Саутхамптън, откъдето [320]
през Барфльор към Бретан поел.
И там той многократно взел
в турнири рицарски участие
и все печелел първо място.
Към всички благосклонен бил [325]
и туй, което придобил,
когато влизал във двубой
с богатите, най-щедро той
раздавал го на бедни хора.
и гледал добрини да стори. [330]
Отвъд морето той бил считан
за най-безстрашен, най-възпитан,
бил отстъпчив, любезен, честен
и станал с подвизи известен
из целия уелски свят. [335]
Говорели, че рицар млад
и смел морето прекосил
и в край далечен проявил
достойнства с нищо несравними.
Наместо с неговото име, [340]
го Несравнимия109 зовели
и непрестанно се дивели
на всяка негова изява.
Милон чул как го възхваляват
и как твърдят, че по турнири, [345]
по сборове и панаири
не можел друг да го надвие
и чест и слава да добие.
Той незабавно взел решение
да тръгне бързо с намерение [350]
до родния си град да стигне
и своя остър меч да вдигне,
за да се мери във двубой
със рицаря: от коня той
с един замах да го събори, [355]
за срам и присмех да го стори.
А след двубоя ще поскита
известно време, за да пита
за своя син — дано узнае
как чувства се, в коя страна е. [360]
В писмо до своята любима
Милон я известил, че има
подобни планове, и тя
го подкрепила с мисълта,
че хем сина им ще открие, [365]
хем за честта си ще се бие,
показвайки и дух, и сила.
Нима тя би го отклонила
от туй похвално намерение!
Снабден с богато снаряжение, [370]
от свойта мила насърчен,
Милон отишъл един ден
в Нормандия, а пък оттам
поел към близкия Бретан,
сдружил се с рицари най-лични [375]
и взел участие в различни
турнирни схватки и игри,
раздавал дарове, пари,
почитан бил и величан.
Като при свои във Бретан [380]
той цяла зима преживял,
а щом Великден се задал,
турнирите се подновили,
в Мон Сен Мишел се появили
голям брой рицари фламандски, [385]
бретански, френски и нормандски,
и тук-там някой англичанин.
Сред тези рицари избрани
със слава и Милон блестял.
Той пръв отишъл и държал [390]
да мери сили на дуел
със онзи рицар горд и смел,
за който чул безброй похвали.
Когато всички се събрали,
турнирът се завихрил: кой [395]
участвал пряко във двубой,
кой пък се включвал във игрите:
един излизал победител,
друг се признавал победен.
Милон от всички бил дарен [400]
с овации, защото бил
съперниците си сразил,
а онзи млад герой безспорен,
за който вече ви говорих,
с такава сръчност се сражавал, [405]
че всички други побеждавал.
Милон го гледал със възхита
как удря с меча, как налита,
един миг завидял му даже
и пожелал да му покаже [410]
пред всички своето умение.
И се започнало сражение:
Милон ударил го тъй здраво,
че копието му направил
на две парчета и от коня [415]
едва не смъкнал го. Но оня
съвзел се и му тъй отвърнал,
че на земята го обърнал.
Но щом под шлема забелязал,
че кичур бял се е показал, [420]
щом сивата брада видял,
той в миг обхванат бил от жал,
поел на коня му юздата
и дружелюбно във ръката
му я подал: — Сеньор, простете! [425]
На коня си се пак качете…
Прекланям се пред възрастта ви,
разкайвам се, че ви направих
за срам.
Когато пак Милон
възсядал своя хубав кон, [430]
видял, че неговият пръстен
блести на момъка на пръста,
и го попитал: — Момко мил,
от кой баща си наследил
такъв кураж, такава сила? [435]
Коя жена те е родила
и как на име си наречен?
В несметен брой турнири вече
участвах, много преживях
и по земи различни бях, [440]
без да съм бил, до тоя ден,
аз на земята повален
от друг… Ти, драги, победи ме,
успехът ти неоспорим е
и с туй заслужи почитта ми. [445]
А той отвърнал му: — Баща ми,
Милон, доколкото аз знам,
е от Уелс. Обикнал там
на благородник дъщерята
и тъй се случили нещата, [450]
че на света съм се родил.
Аз още мъничък съм бил,
когато хора ме завели
в Нортумберленд при мойта леля,
и тя за мене непрестанно [455]
се грижеше. Щом рицар станах,
снабди ме с кон и със доспехи
и тук изпрати ме успехи
да жъна в рицарски сражения.
Сега аз имам намерение [460]
в страната си да ида пак,
да разбера баща ми как
понастоящем преживява,
дали при мама се вестява,
дали тя още му е близка. [465]
Ей този златен пръстен искам
да види той, туй само стига
да ме познае…
Скочил мигом
Милон, за щита му се хванал
и рекъл: — Боже, чудо стана! [470]
Та аз бях тръгнал да издиря
сина си, а го тук намирам110!
При тези му слова, младежът
от коня хвърлил се и нежно
прегърнал своя мил баща. [475]
Такива трогващи неща
си казали баща и син,
че сбралите се до един
разплакали се от вълнение.
Милон изчакал с нетърпение [480]
да спрат игрите, та спокойно,
съвсем открито и обстойно
историята си да може
пред чедото си да изложи.
И те прекарали нощта, [485]
споделяйки си радостта,
в един хан, обиколени
от рицарите просълзени.
Милон с младежа споделил
как се със майка му сближил, [490]
как нейният баща я дал
на някакъв богат васал,
как връзката си продължили,
как тайната си поверили
на лебеда, как чрез писмата [495]
той често радвал им сърцата.
Щом чул това, синът му кратко
и ясно казал: — Чуй, татко,
аз се заклевам да убия
мъжа й и тогава вие [500]
ще се ожените със мама111.
Друг изход според мене няма.
вернуться
109
Ст. 341: В оригинала е казано: Sens Per. Прозвището е двусмислено, означава както „Безподобния“, така и „Без баща“.
вернуться
110
Ст. 472: Мотивът за анонимния двубой между баща и син е познат и в древността (Лай, убит от сина си Едип; Одисей, посечен от сина си Телегон, който търси баща си…). Малко преди Мари дьо Франс анонимната епическа поема Гормон и Изамбар (~1130) описва епизод, в който синът (Изамбар) побеждава в двубой баща си Гормон, оставя го жив и се оттегля, без да го познае. Разбира се, всеки път мотивът има различно значение според художествения контекст, в който е вграден. В Милон противопоставянето между бащата и сина е в подкрепа на идеята за приемственост. А тя е важен елемент в този разказ за трайната любов.
вернуться
111
Ст. 501: Синът на Милон възнамерява да убие съпруга на майка си. С това той би постъпил като Йонек. Но в случая Мари предпочита по-мек изход от ситуацията: съпругът почива внезапно и любимата на Милон възвръща свободата си.