Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Куртоазни новели-ле - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Куртоазни новели-ле

Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:

Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 58
Перейти на страницу:
че вредно е да се отдава на мъката, че носи тя плода желан на любовта: от него щяла син да има, [335] красив син, с храброст несравнима. — Кръстете туй дете Йонек. Най-верният на вас човек ще е синът ни един ден и той ще отмъсти за мен. [340]         Обаче раната, уви, обилно взела да кърви, покрусен, рицарят излязъл, и вик раздиращ сякаш срязал гръдта на неговата мила. [345] Да го последва тя решила и от прозореца, висок над двайсет стъпки, със отскок накъм земята полетяла. Като по чудо оцеляла90, [350] все по следите от кръвта до хълм висок отишла тя, отвор окървавен видяла, по прясната следа разбрала, че точно там младежът мил [355] наскоро явно се е скрил. Без да се колебае, влязла във дупката и щом излязла, съгледала трева зелена91 — и тя била окървавена. [360] Макар че ужас я обхванал, тя минала една поляна и се оказала пред град неописуемо богат, със вход величествен отпред, [365] със здрави крепости отвред, а покривите и стените като че от сребро били те. Встрани се виждали блата, с гори обраснали плата, [370] край кулата течала бистра река и много сгоден пристан отварял се накъм морето. Откъм страната на полето тя влязла през врати чудесни [375] в града и по следите пресни от кръв тя стигнала до замък, издигнат от най-хубав камък; следи от кръв личали даже тук-там из залата с паважа, [380] но докато дотам вървяла, ни мъж, нито жена видяла. В широка стая, на креват бил легнал рицар непознат, тя по-нататък продължила [385] и във съседната открила друг рицар, също спящ. Накрая видяла в следващата стая на рицаря ранен леглото92. От злато и сребро било то, [390] а на чаршафите, с които това легло било покрито, не им се знаела цената. На свещници от чисто злато горели свещи: тях едва ли [395] ги биха и за цял град дали. Лежел там рицарят любим и тя от смут неустоим връз него паднала в несвяст. До своите гърди тогаз [400] притиснал той жената мила, а щом като се тя свестила, тревогата си превъзмогнал и рекъл: — Моля ви, за Бога, да си вървите. Този ден [405] ще е последният за мен. Във траур всички ще потънат и ако ви до мене зърнат, ще кажат, че заради вас смъртта си съм намерил аз [410] и може зло да ви направят, пък аз не искам тъй да става. — Ах, мили мой, — му рекла тя, — аз предпочела бих смъртта, а не да се завърна там, [415] при своя мъж, защото знам, че начаса би ме убил.         Тогава той й подарил вълшебен пръстен, който можел и яд, и гняв да уталожи, [420] той щял мъжа й да застави за тази случка да забрави. А после своя меч й дал: на бъдещия син той щял да служи, щом и той доспехи [425] надене, та безброй успехи в турнири рицарски да има. След туй на своята любима заръчал някой божи ден ведно със своя син рожден [430] и със мъжа си да отидат във манастира, за да видят къде почива му прахът, с подробности да разберат как той издъхнал е трагично, [435] и там на своя син тя лично да предаде тогава меча, да му разкаже издалече кой е баща му, как роден е… Накрая дал й да надене [440] по-подходящо облекло, в което трудно би могло да бъде пътьом разпозната, и й напомнил шепнешката, че време е да си отива. [445] Без да оказва съпротива,
вернуться

90

Ст. 350: Тук чудната реалност влиза в крещящо противоречие с най-елементарното правдоподобие: мъжът разкрива на дамата, че тя е бременна със син; дамата преминава невредима през решетката с шипове, която се е оказала фатална за провиращата се през нея птица; дамата скача от голяма височина и оцелява като по чудо. Този невероятен скок напомня за един епизод от Романа за Тристан от Берул (1170), когато героят скача от един параклис на висок морски бряг. Берул уточнява, че оттам и птица би се пребила и възкликва: „Бог стори чудо!“.

вернуться

91

Ст. 359: Хълмът, подземният пасаж са все елементи от пейзажа на Другия свят.

вернуться

92

Ст. 389: Трите последователни стаи със спящи рицари намекват, че Другият свят е и царство на мъртвите.

1 ... 32 33 34 35 36 37 38 39 40 ... 58
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)