Куртоазни новели-ле

че вредно е да се отдава на мъката, че носи тя плода желан на любовта: от него щяла син да има, [335] красив син, с храброст несравнима. — Кръстете туй дете Йонек. Най-верният на вас човек ще е синът ни един ден и той ще отмъсти за мен. [340]         Обаче раната, уви, обилно взела да кърви, покрусен, рицарят излязъл, и вик раздиращ сякаш срязал гръдта на неговата мила. [345] Да го последва тя решила и от прозореца, висок над двайсет стъпки, със отскок накъм земята полетяла. Като по чудо оцеляла90, [350] все по следите от кръвта до хълм висок отишла тя, отвор окървавен видяла, по прясната следа разбрала, че точно там младежът мил [355] наскоро явно се е скрил. Без да се колебае, влязла във дупката и щом излязла, съгледала трева зелена91 — и тя била окървавена. [360] Макар че ужас я обхванал, тя минала една поляна и се оказала пред град неописуемо богат, със вход величествен отпред, [365] със здрави крепости отвред, а покривите и стените като че от сребро били те. Встрани се виждали блата, с гори обраснали плата, [370] край кулата течала бистра река и много сгоден пристан отварял се накъм морето. Откъм страната на полето тя влязла през врати чудесни [375] в града и по следите пресни от кръв тя стигнала до замък, издигнат от най-хубав камък; следи от кръв личали даже тук-там из залата с паважа, [380] но докато дотам вървяла, ни мъж, нито жена видяла. В широка стая, на креват бил легнал рицар непознат, тя по-нататък продължила [385] и във съседната открила друг рицар, също спящ. Накрая видяла в следващата стая на рицаря ранен леглото92. От злато и сребро било то, [390] а на чаршафите, с които това легло било покрито, не им се знаела цената. На свещници от чисто злато горели свещи: тях едва ли [395] ги биха и за цял град дали. Лежел там рицарят любим и тя от смут неустоим връз него паднала в несвяст. До своите гърди тогаз [400] притиснал той жената мила, а щом като се тя свестила, тревогата си превъзмогнал и рекъл: — Моля ви, за Бога, да си вървите. Този ден [405] ще е последният за мен. Във траур всички ще потънат и ако ви до мене зърнат, ще кажат, че заради вас смъртта си съм намерил аз [410] и може зло да ви направят, пък аз не искам тъй да става. — Ах, мили мой, — му рекла тя, — аз предпочела бих смъртта, а не да се завърна там, [415] при своя мъж, защото знам, че начаса би ме убил.         Тогава той й подарил вълшебен пръстен, който можел и яд, и гняв да уталожи, [420] той щял мъжа й да застави за тази случка да забрави. А после своя меч й дал: на бъдещия син той щял да служи, щом и той доспехи [425] надене, та безброй успехи в турнири рицарски да има. След туй на своята любима заръчал някой божи ден ведно със своя син рожден [430] и със мъжа си да отидат във манастира, за да видят къде почива му прахът, с подробности да разберат как той издъхнал е трагично, [435] и там на своя син тя лично да предаде тогава меча, да му разкаже издалече кой е баща му, как роден е… Накрая дал й да надене [440] по-подходящо облекло, в което трудно би могло да бъде пътьом разпозната, и й напомнил шепнешката, че време е да си отива. [445] Без да оказва съпротива,