Куртоазни новели-ле
- Автор: Франс Мари дьо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-127-2
- Переводчик: Паисий Христов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Куртоазни новели-ле». Краткое содержание книги:
Мари дьо Франс е първата френска писателка. Животът й за нас е пълна загадка. Името й — също, макар че опити за неговото разгадаване не липсват. Живяла е през втората половина на XII век и по всяка вероятност е пребивавала известно време в един от тогавашните духовни центрове — двора на английския крал Хенри II Плантагенет, управлявал страната цели 35 години (1154–1189). Основания за подобно предположение откриваме в нейното творчество. Към 1180 г. Мари адаптира от английски на френски в стихове сборник с езопови басни (общо 102 на брой), за чийто автор се смятал английският крал Алберт Велики (ум. 899). Най-вероятно е научила английски в самата Англия. В края на своята адаптация на въпросните басни Мари пише: „Името ми е Мари и съм от Франция.“ Посочването на страната, от която произлиза, има смисъл само в хипотезата, че говорещият се намира в чужбина. Впрочем твърдението „аз съм от Франция“ по онова време означава „аз съм от Ил дьо Франс“ — областта около Париж в централната част на Северна Франция.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
В пролога на своя сборник с куртоазни новели Мари заявява, че поднася творбата си като дар на доблестния крал, без да го назове. Коментаторите са единодушни: става дума за Хенри II Плантагенет. Последен аргумент в подкрепа на тезата за връзката на Мари с Англия: писателката дава заглавието на един от своите разкази (Славеят) на френски, на бретонски и на английски, а на друг (Орловите нокти — на английски2 и на френски). Така можем да посочим три културни ареала, с които Мари е свързана: родена в Ил дьо Франс (най-вероятно в Париж) живяла в Нормандия, писала в Лондон.
Перейти на страницу:
тя си заминала с надежда,
че с този пръстен, с таз одежда,
с тоз меч, каквото и да става,
тя всичко ще преодолява. [450]
Едва излязла тя извън
стените на града и звън
камбанен тъжно проехтял:
Това бил знак, че е умрял.
От болка помътнял умът й [455]
и тя припаднала три пъти.
Когато вече се съвзела,
по стръмен хълм тя път поела
и най-подир се озовала
пак в своя край и заживяла [460]
в семеен мир със своя мъж
и го не чула ни веднъж
за нещо да я обвинява
или да й се подиграва.
Когато се синът родил, [465]
заръката на своя мил
тя спазила и той бил кръстен
Йонек93. Макар че бил невръстен,
синът бил приказно красив,
а щом порасъл, по-учтив, [470]
по-щедър и по-смел мъж млад
във кралството не бил познат.
Дошъл очаквания ден,
когато той бил посветен
във рицарство… [475]
В град Карлеон
в чест на светеца Аарон94
провеждал се голям събор.
В зори известният сеньор
жена си и сина си взел
и към събора път поел, [480]
обаче знаел ли къде
съдбата ще го отведе.
Слугата, който той наел,
в чудесен замък ги завел,
там имало и манастир [485]
с благочестив и предан клир,
и след гощавката богата,
предложена им от абата,
те там прекарали нощта.
Събудили се сутринта, [490]
били на меса в храма божи,
след туй духовникът предложил
абатството да посетят,
във столовата да ядат
и в манастирските покои [495]
той ги въвел… Като към свои
най-близки хора се държал
абатът. Гостът не можал
да не изкаже почитание
към проявеното внимание. [500]
Те посетили този ден
един голям гроб, украсен
с бродерии невероятни,
с коприни, с орнаменти златни.
Около гроба те видели [505]
как двадесет свещи горели
на свещници от злато чисто.
Кадилници с фриз аметистов
разнасяли тамянен дим
в чест на покойника любим. [510]
Дошлите рекли да попитат
кого тъй местните почитат
и чули как те обясняват
през сълзи на кого отдават
това заслужено внимание. [515]
Той бил със рядко обаяние,
добър, смел, силен: в този свят
тъй личен мъж не бил познат.
Той в своята страна бил крал
и с подвизи безчет блестял95. [520]
Обаче бил в Карвент подмамен
от някаква красива дама,
неверни хора ги разкрили
и подло рицаря убили:
— Откакто тази драма стана, [525]
за съжаление остана
без свой крал нашата страна.
Но знаем, че от таз жена
син има той, син възмъжал
и него чакаме за крал. [530]
А майката, при тез слова,
тозчас обърнала глава
към свойта рожба: — Сине мил,
навярно Бог е отредил
така да стане… Тук в пръстта [535]
почива твоят скъп баща.
Умря той като мъченик,
погуби го ей тоз старик.
Преди да се родиш, той рече
ти, сине, да му носиш меча, [540]
за теб до днес го пазих аз.
Разказала тя с тръпнещ глас
пред насъбралите се хора
накратко своята история.
След туй в несвяст се олюляла [545]
и върху гроба му умряла.
Синът със меча на бащата
отсякъл със замах главата
на пастрока си — той убил
виновника и отмъстил [550]
за стореното зло. Когато
в града се чула новината,
със ритуал незабравим
в един гроб с нейния любим
била погребана жената [555]
(да й закриля Бог душата!).
А пък народът си избрал
Йонек за свой достоен крал.
Перейти на страницу: