Куртоазни новели-ле

тя си заминала с надежда, че с този пръстен, с таз одежда, с тоз меч, каквото и да става, тя всичко ще преодолява. [450] Едва излязла тя извън стените на града и звън камбанен тъжно проехтял: Това бил знак, че е умрял. От болка помътнял умът й [455] и тя припаднала три пъти. Когато вече се съвзела, по стръмен хълм тя път поела и най-подир се озовала пак в своя край и заживяла [460] в семеен мир със своя мъж и го не чула ни веднъж за нещо да я обвинява или да й се подиграва. Когато се синът родил, [465] заръката на своя мил тя спазила и той бил кръстен Йонек93. Макар че бил невръстен, синът бил приказно красив, а щом порасъл, по-учтив, [470] по-щедър и по-смел мъж млад във кралството не бил познат. Дошъл очаквания ден, когато той бил посветен във рицарство… [475]                                 В град Карлеон в чест на светеца Аарон94 провеждал се голям събор. В зори известният сеньор жена си и сина си взел и към събора път поел, [480] обаче знаел ли къде съдбата ще го отведе. Слугата, който той наел, в чудесен замък ги завел, там имало и манастир [485] с благочестив и предан клир, и след гощавката богата, предложена им от абата, те там прекарали нощта. Събудили се сутринта, [490] били на меса в храма божи, след туй духовникът предложил абатството да посетят, във столовата да ядат и в манастирските покои [495] той ги въвел… Като към свои най-близки хора се държал абатът. Гостът не можал да не изкаже почитание към проявеното внимание. [500] Те посетили този ден един голям гроб, украсен с бродерии невероятни, с коприни, с орнаменти златни. Около гроба те видели [505] как двадесет свещи горели на свещници от злато чисто. Кадилници с фриз аметистов разнасяли тамянен дим в чест на покойника любим. [510] Дошлите рекли да попитат кого тъй местните почитат и чули как те обясняват през сълзи на кого отдават това заслужено внимание. [515] Той бил със рядко обаяние, добър, смел, силен: в този свят тъй личен мъж не бил познат. Той в своята страна бил крал и с подвизи безчет блестял95. [520] Обаче бил в Карвент подмамен от някаква красива дама, неверни хора ги разкрили и подло рицаря убили: — Откакто тази драма стана, [525] за съжаление остана без свой крал нашата страна. Но знаем, че от таз жена син има той, син възмъжал и него чакаме за крал. [530]         А майката, при тез слова, тозчас обърнала глава към свойта рожба: — Сине мил, навярно Бог е отредил така да стане… Тук в пръстта [535] почива твоят скъп баща. Умря той като мъченик, погуби го ей тоз старик. Преди да се родиш, той рече ти, сине, да му носиш меча, [540] за теб до днес го пазих аз.         Разказала тя с тръпнещ глас пред насъбралите се хора накратко своята история. След туй в несвяст се олюляла [545] и върху гроба му умряла. Синът със меча на бащата отсякъл със замах главата на пастрока си — той убил виновника и отмъстил [550] за стореното зло. Когато в града се чула новината, със ритуал незабравим в един гроб с нейния любим била погребана жената [555] (да й закриля Бог душата!). А пък народът си избрал Йонек за свой достоен крал.